Светът е станал по-малко религиозен, но истинската трагедия не е в опразнените храмове. Големият разпад е в поведението ни. Днес живеем в ера, в която пазарът се превърна в новата църква, а правенето на пари на всяка цена - в единствената призната религия. Разбира се, ходенето на църква никога не е било автоматична гаранция за етично поведение. Проблемът е друг, моралният вакуум беше запълнен от комерсиалния капитализъм.
Стигнахме дотам, че дори духовни лица открито да прославят алчността като добродетел. Спомнете си американския проповедник Пат Робъртсън, който след бруталното убийство на журналиста Джамал Хашоги през 2018 г. призова светът да не бъде „твърде суров“ към Саудитска Арабия, защото имало сделка за оръжия за милиарди, от която „всеки искал парче“, и това носело работни места и пари в джобовете.
Когато призоваваш да се пренебрегне отнемането на човешки живот в името на оръжейни доходи, ти вече не си проповедник на вярата. Ти си брокер на капитал. И този краен пример е перфектната диагноза на нашето време. Култът към печалбата оправдава всяко престъпление.
В условията на дива глобализация става все по-трудно да си представим как изобщо ще оцелее общественият договор. Традиционните морални задръжки бяха пометени. Когато единственият ти измерител за успех е банковата сметка, концепции като „социална справедливост“, „солидарност“ и „права на работещите“ започват да изглеждат на корпорациите като остарели догми.
Червената шапчица
8 hours before
Това е стихотворението „Градината на Прозерпина“ (The Garden of Proserpine) от английския поет Алджърнън Чарлз Суинбърн. Ето поетичен превод на този известен станс на български език: - Свободни от страх и надежда, от твърде много любов към житейския брод, благодарим с кратко благодарение на боговете, каквито и да са те: че никой живот не живее вечно, че мъртвите никога не възкръсват, че дори и най-уморената река се влива някъде безопасно в морето. (Покой намира вечен, кога в море се влей)
Коментирай