Не знам, за мен този свят тотално е превъртял играта.
Чета някакъв пост в някаква група снощи. Жена пита:
"Мъжът ми ми каза, че иска да ме оножда друг, а той да седи и да гледа."
Беше зряла, добре изглеждаща нормална жена.
Са, ясно ми е, че нивото на разврата в обществото ни си е в пика и изневерите дори вече не се крият, ама да гледаш как онождат жена ти, вече ми идва вповече. Викам си, тая ще я рязсипят в коментарите сега. Кликвам и почвам да чета:
"Това нормални неща. На всеки му се иска. Ако е ок за вас, направете го."
"Чудесен начин да разнообразите връзката си!"
(и любимото ви) "Боже, поздравления! За да ви каже това значи имате много стабилна и успешна връзка!"
Тези коментари не са изключения, обаче, от всеобщото възмущение. Те са нормата, а възмушение въобще нямаше.
Чудих се какъв съвет да дам на жената, въпреки че щом се допитва, е ясно, че е свършила курса. Но все пак всеки има шанс да се опомни. Затова й дадох съвета, който винаги давам на себе си:
Какво би казала на дъщеря си?
Какво бих казала на децата си. Какво бих ги научила. Какъв съвет бих им дала. Какво бих искала за тях.
Бих ли искала децата ми да живеят в свят, в който партньорите им не само си лягат с други зад гърба им или под носа им, но и пред очите им. Как бих гледала на собствената си дъщеря, ако направи подобно нещо? Бих ли се гордяла с нея? Бих ли я похвалила?
Искало им се. Ей, заклевам се. Десетки пъти ми се е искало да цапардосам бившите си гаджета. Десетки пъти ми се е искало да кажа най-лоши неща. Това значи ли, че трябва да го направя, защото ми се иска? Не е ли именно в способността да укротяваме нагоните си и пред тях да слагаме нравственото, правилното, моралното, не е ли в това разковничето да бъдеш човек? Какво е това погрешно разбиране, че нещо трябва и може да се направи, защото чисто и просто го искаме? Така ли възпитаваме децата си? Щом го искаш е ок? Защо въобще ги възпитаваме тогава? Защо ги учим на правилно и грешно? Защо градим от тях по-добри хора, ако няма морален компас за това какво е добро и какво лошо?
Да, може би на всеки му се кръшка. Сигурно е скучно да си само с един партньор. Но това, което е водещо при избора да бъдеш верен или не не е желанието или нежеланието да измениш. Водещо е на кантара да натежи не нагона, а ценностната ти система. Верността, предаността, грижата и уважението за другия. Когато второто тежи повече от първото, изборът е ясен:
Лишаваш се от желанието някой друг да праска жена ти за собствения ти кеф.
Простете за френския, но е толкова гнусно, колкото звучи. Но е още по-гнусен самият факт, че обществото ни е стигнало това ниво, в което приема това за нормално.
И ще завърша с един образ, който се включи под коментара, който дадох не жената. Първо ми се изхили, после каза:
"Интересен лаф, но нещата не са толкова прости."
Напротив толкова прости са. Щом учиш детето си да бъде здравомислещ, смислен, стойностен и предан човек, тогава нещата са прости. Когато създаваш едно поколение, което не знае що е стойност, тогава да, стават сложни.
Отворих профила на въпросния господин. На корицата му имаше две дечица на 4-5 години. Момче и момиче. Замислих се той какъв съвет ще даде някога на тези деца. И да ме прощава Господ, пожелах си никога, ама никога моето дете да не дели един покрив и едно легло с неговото. Иначе ще съм се провалила като родител.
На една от снимките си господина имаше рамка на ДБ. Можеше само това да кажа и нямаше да има нужда от цялото това обяснение.
Персефона Коре
Милчо
3 weeks before
Дървени философи....лесно им е,защото не са пострадали.Нека се прибере и да ги завари в кревата,тогава ще го питам.
Коментирай