ХАЗАРТ ВМЕСТО ИЗБОР Как демокрацията се разиграва като в казино

ХАЗАРТ ВМЕСТО ИЗБОР

Как демокрацията се разиграва като в казино

⸻

НЕ ни питаха.

Това е фактът.

И всичко останало идва след него.

Еврото е повод.

Не проблем.

Повод да се види как решения с дълбок обществен ефект могат да минат, без обществото да участва.

Нямаше референдум.

Нямаше право на глас.

Имаше решение, взето вместо суверена, защото суверенното участие би усложнило процеса.

Да, имаше опит за референдум.

И да, той не стигна до гласуване.

Върнат процедурно. Законно, значи полузаконно.

Но показателно: когато народът пречи, процедурата изключва народа.

Тук въпросът не е валутен.

Нито персонален.

Въпросът е принципен:

как демокрацията се изпразва от съдържание, без да нарушава формата си.

Демокрация в демо версия.

Незавършена работа от 1989-та досега.

Когато това се случва, обществото не просто е заобиколено, прескочено.

То е пренастройвано.

Пренастройвано да приема липсата на избор като разумност.

Мълчанието – като зрялост.

Отказът от участие – като отговорност.

Така вместо устойчив растеж ,,нагоре,, и в полза на обществото се култивира апатия.

Вместо справедливост виреят нагаждачество и безучастност, поднесени като прагматизъм.

Това не е път към „европейското“.

Това е вечен кръстопът, на който наведени от бедност и умора все ,,избираме,, удобното пред справедливото, дрънченето на метала пред гласа на сърцето, диктата пред смисъла.

И когато утре пак НЕ ни питат, това вече няма да е скандално.

Ще е навик.

Тогава животът в съвременното българско общество започва да прилича на казино.

Влизаш и избираш, без да знаеш какво.

Играеш, без да знаеш скритите правила.

Печелиш или губиш – с жетони в някаква валута и без маса за напускане.

Риск печели. Риск губи.

Само че залогът не са пари.

Залогът са хората.

И ние сме едновременно играчи и жетони.

Истинският избор не беше „лев или евро“.

Истинският избор беше дали народът остава суверен.

Или се съгласява да бъде декор.

Вчера някои се чувстваха все още българи у дома си.

Не приемат , че са в еврозоната и въртяха левове. И беше им кеф като шестица от тотото да платят в лева, да им върнат лева и да говорят на разбираем език.

Други пък шопи за ден станаха баш европейци – разплащаха евра и палеха демонстративно столевки в самоделните си видеа.

Стана каша-маша между чуждото като свое и своето като чуждо.

Така е в епицентъра на еврозоната , в най- голямата игрална зала ,,Клубът на богатите,,.

В този клуб всички българи сме най-сетне равни, обединени и на една служба: чистачи , събирачи на трохите от царската трапеза, потенциални донори за евроелита.

Но не се бойте.

Може навсякъде да се конвертира чуждата валута.

Важното е „вътре“ – в ума и сърцето какво се върти:

парите зависят от хората, а не хората от парите.

А символите на метала нямат общо с българския печат върху сърцето.

Българщината е недостижим залог.

И няма хазартна игра, която да злоупотреби с нея, без да се самовзриви.

Стела Богомилова