ХОЛИВУД И ВОЙНАТА В ИРАН

Холивуд влезе във войната с Иран. Холивуд винаги разказва история, която просълзява и умилява.

Американски самолет беше свален над Иран. Единият от пилотите е спасен почти като в „Умирай трудно“. Стреляно е по хеликоптера, с който го спасяват. Страхотен екшън.

Другия пилот обаче го няма. Дават празното му кресло от катапулта, а него го няма. И го търсят – и Америка, и Иран.

Ето ви сюжет за филм. Ето ви войната, представена чрез една човешка съдба, както изнася на Холивуд.

Представете си как жадни за мъст, подивели от пещерите иранци търсят извънземния от САЩ. Той, разбира се, е хвърлял бомби върху тях за тяхна полза и ги е спасявал от аятоласите, но те не го проумяват. Човек трудно разбира Божиите промисли.

И сега може би раненият пилот оставя капки кръв в пустинята и мечтае да се завърне, да прегърне близките си и миг преди да припадне, вижда освободения Иран и разбира, че всичко е имало смисъл. Край на филма.

Не знам какво да напиша точно тук. И не знам дали ще бъда искрен, ако напиша, че ми е жал за този американски пилот, че искам добрите американци да го намерят и той да се завърне като герой. Искам да го напиша така, а не го чувствам така.

Чувствам, че съм мамен, лъган, манипулиран. Виждам как всички медии превръщат спасяването на този пилот в „Спасяването на редник Райън“2.

Няма смисъл да се споменава за убитите ученички в иранското училище, за избитите водачи на Иран, за мъките, на които е подлаган иранският народ.

Напоследък тук, в България, по друг повод – а поводът е русофобията – все се споменават думите: „Който ни освободи, той ще ни пороби“.

Става дума за това, че Русия, като ни освободила от Турция, взела, че ни поробила тя.

Как да наречем сега това в Иран – „който ще ни освободи, той ще ни избие“? Така ли да го наречем?

Следващите дни наистина очаквам да се разрази наземна атака в Иран. Понякога се налага боговете от Космоса и от въздуха да слизат и на земята. И в тая сухоземна касапница, която евентуално ще се разрази, пак ще се намери някой изгубен войник или изгубено куче, или снимка на любима, с която Холивуд да ни запуши устата и да ни разплаче.

На фона на ставащото в Иран всичките обилни репортажи за Луната и за лунните успехи на Америка звучат едновременно окуражаващо и гротесково. Обикаляш около Луната и гърмиш в Иран. Аз лично треперя да не вземат да гръмнат и Луната, особено ако им се яви във вид на полумесец.

Между ръкоплясканията, бомбите и кръвта е великата холивудска пропаганда с нейната сълзливост, заблуда и цинизъм.

Светът на киното е красив , но когато похватите на киното станат оправдание за кръвта и за смъртта, светът е с главата надолу – по същия начин, по който лунната космонавтка висеше с главата надолу и се смееше, и се радваше, така и ние сме обърнати с главата надолу. Но защото ние не сме космонавти, това не ни носи радост, а може да ни убие.

Това, което става в Иран, намирисва на лудост, на месианство, на Холивуд и на страдания, които ни очакват.

Няма как да причиниш страдания на света и да го караш да трепери за един свален пилот.

Дано пилотът бъде намерен, дано е жив и здрав и дано да получи това, което заслужава.

Николай Милчев