Свидетели сме на нова мода- вече почти във всяко телевизионно интервю гостът намира за нужно най-напред да мироса водещия: фразата "Благодаря за поканата", съпроводена със снизходителна усмивка, е знакът, че трябва да потърсите нещо друго от телевизионната сергия. Защото със сигурност ще си загубите времето, ако сте очаквали да станете свидетели на разговор, в който честността, дори в минимални количества, е водещото начало.
Нищо подобно: започва поредното хилене, докато публиката се пита защо е толкова приповдигната поредната дама, съвършено анонимна, но пък вече накичена с важен държавен пост, макар че очевидно изобщо не съзнава тежестта му.
По време на соца между номенклатурните началници беше популярен следния диалог: "Как си братко?" пита единият, а другият му отвръща: "Шумим, братко, шумим!". Впрочем, действителен автор на тази фраза бе известен по онова време поет, главен редактор на популярен вестник. Сега този поздрав спокойно може да бъде префасониран като "Хилим се, братко, хилим се!" и ще бъде далеч по-близо до реалността.
Някой по-разтропан младок може да направи анкета с "първенците" ни с един-единствен въпрос: "На какво отгоре толкова се хилите днес?" - и ще има грамаден успех. Ще бъде със сигурност запомнен и от Историята на Българските Нрави, сезон "1989-а до Свършекът" - който пък, ако успеем някак да се измъкнем от болестното хилене на политиците ни, няма да ни се види толкова далеч във Времето, даже успяхме вече да се насладим на някои от неговите опустошителни последици.
Но управниците ни продължават упорито да си се хилят, дори увлякоха в това упражнение и известна част от населението. Как да не кажа пак, че ние наистина сме безподобни: вместо управниците ни да са предани на най-ценните качества на Народа, част от Народа замяза на управниците си...
Тук е удобният момент да се върнем към особеностите на днешното телевизионно интервю. Повечето водещи сякаш не разбират в какъв капан ги примамват гостите им: лъчезарно усмихнати, те видимо са убедени, че ще си имат работа с някакви глупаци, чиято задача е да ги разкрасят по възможно най-добрия начин, сякаш по рецептата на един "кеворкизъм": "Главата й струва пет лева, а й правят прическа за 50 лева".
Днес всяка по-голяма телевизия разполага със специален салон за масажи и разкрасяване, в който ще се постараят гостите им максимално да се отдалечат от истинската си същност, за да не ги опознаваме такива, каквито са - а такива, каквито те си въобразяват, че са.
Процедурата, която се използва за тази фалшификация, е съвсем елементарна и безболезнена: соанират ги с леко смилаеми или направо безсмислени въпроси, а не рядко и с такива, от които се разнася вонята на неприкритото угодничене. И клиентите, и масажьорите са наясно с правилата на играта, чиято крайна цел е непоносимо позорна: окончателно обезсмисляне на публичното говорене, което става все по-мътно, все по-неразбираемо за зрителя и, в крайна сметка, направо ненужно - излишно е дори да уточняваме, че всъщност става дума за "говнорене"...
Но най-важната последица е друга, за нея обаче изобщо не се говори: лъжовното-инфантилното- угодническото слово успя, в крайна сметка, да подмени истината за политическата ни класа - и ние се зверим в нея, без изобщо да сме наясно какво виждаме.
Зверим се в един Паноптикум на Лъжата. И не ни остава друго, освен до насита да си се Нахилим и да си се Наблагодарим!
Навремето бяха кръстили предаването "Панорама" на БНТ "бръснарницата" - и това беше дори доста милостиво прозвище за една продукция, която направо си беше "Фабрика за френски целувки" - така я наричах, а и тя си беше точно такава. А и нямаше как да бъде нещо друго, защото както изначалното, така и трайното й предназначение бе да подлъгва и предлага на зрителя локуми, които най-често си бяха чиста неистина.
Още по-ясно казано, "фабриката" предлагаше "Елексири за властта, отрова за "простолюдието".
Разбира се, там работеха и способни журналисти, но някои от тях споменаваха сто пъти повече името на Живков, отколкото Божието.
И днес още понякога се питам: Какво ли е да си рентиер на умението да споменаваш нечие име?
Все пак, друго ми е по-интересно: как обясняват днешните телевизионни началници на новобранците си, че няма да им се размине и трябва час по-скоро да усвоят и да изповядват далаверата с хиленето и благодаренето?
Ето, и в момента поредната интервюирана дама, напълно сигурна в успеха на заговора за фалшифицирането на властовата клика, казва "Благодаря за поканата!"- и разтяга още повече усмивката си; тя е наясно, че нищо неприятно не я очаква в този разговор, любезността ще бъде "на макс"- като се изключат единствено физическите ласки, за да не събудят излишни спомени и асоциации със славната фабрика за орални излишества - а и вече са създадени водещи, които постигат ефекта на физическото съприкосновение само с думи. Не е малко.
После друг събеседник пък ни гарантира, разбира се, широко усмихнат - максимален отвор ХХХХL, че няма никаква опасност бежанският бунт в Испания да се повтори и тук - и продължава да разширява отвора си. Това е удобният момент водещият да използва разсеяността му и да промуши - привидно невинно и незаинтересовано, какъвто си ще въпрос, например:
- А ние готови ли сме все пак да се справим с инцидент като този в Сеута?
Здравият разум обаче, както винаги, надделява и ние оставаме и без този въпрос - колкото да се потвърди правилото, че отдавна вече гледаме телевизионни интервюта само заради въпросите, които бихме дочакали някой ден. От интервюта, в които благодарят за поканата, както и за възможността да бъдем баламосвани, никой не се интересува. Това не е тайна, така че и събеседникът, когото гледаме в момента, спокойно изпява отговорите си - и за да бъде абсолютно честен с нас разтяга с още няколко милиметра усмивката си -а това вече е истинско чудо.
Ние пък вече съвсем сме забравили, че не сме се нагласили пред телевизора, за да преживеем за сетен път ритуала с благодарностите.
За нещо друго май беше...
