ИДЕЯТА ЗА ЕВРОПА "ОТ ЛИСАБОН ДО ВЛАДИВОСТОК" ОКОНЧАТЕЛНО Е МЪРТВА. ИДВА ВРЕМЕТО НА ОСТА "САНКТ ПЕТЕРБУРГ - ДЖАКАРТА"!

ИДЕЯТА ЗА ЕВРОПА "ОТ ЛИСАБОН ДО ВЛАДИВОСТОК" ОКОНЧАТЕЛНО Е МЪРТВА. ИДВА ВРЕМЕТО НА ОСТА "САНКТ ПЕТЕРБУРГ - ДЖАКАРТА"! 

Идеята за Европа от Лисабон до Владивосток е стара и, както се оказа, неуспешна. Тя целеше да обедини икономическите усилия на стария континент с тези на цялото съветско, а после и постсъветско пространство. 

Неслучайно и днес се говори, че това е била една изключителна възможност за създаване на гигантски блок, който да обедини безкрайните руски ресурси със силните европейски икономики и да се превърне в първостепенна глобална сила. 

Най-често се споменава понятието „Голяма Европа“. То е развито в различни концепции: „Европа от Атлантика до Урал“- Шарл дьо Гол, 1956, идеята на белгиеца Жан Тириар - „Евросъветската империя от Владивосток до Дъблин“ от 1980 год. 1980-те), „Общ европейски дом“ на Михаил Горбачов,  1980-те), “Общо икономическо пространство от Лисабон до Владивосток” - Владимир Путин , 2010,„Голяма Европа от Атлантика до Тихия океан“ - Александър Лукашенко, 2011, „Голяма Евразия“ на Майкъл Емерсън от 2013 и т.н. 

Дали за осъществяването проекта попречи неолибералната, Западна същност на глобализма или нещо друг, вече няма значение. След 2022 той е окончателно погребан. За неговото погребване еднозначно е виновен западът с всичките си деяния от 2014 насам. 

Но, според президента на института “Италия - БРИКС” Вито Петрочели, ерата на западното лидерство днес вече е приключила и Азия предлага много повече възможности.

Вече не говорим само за глобалния Юг: този термин включва и глобалния Изток. Събитията в Китай, последвани от Източния икономически форум във Владивосток, представляват продължение и развитие на един изцяло нов процес, започнат със срещата на върха на БРИКС в Казан. 

Вече не става въпрос само за икономически перспективи или бързо развиващи се икономики: става въпрос за бъдещето на планетата. И точно сега виждаме как това бъдеще се разгръща. Главната ос се измести от Запада към Изтока и Юга.
Петрочели добави, че в речта си във Владивосток руският президент Владимир Путин е представил напълно нова визия за Далечния изток:  

„Вярвам, че идеята за единно пространство „от Лисабон до Владивосток“ вече е нещо от миналото и на нейно място е нова ос „от Санкт Петербург до Джакарта“ – обширна зона, обединяваща Евразийския континент, с нарастващ интерес към източната му част.“

Руският президент очерта приоритетите за това развитие: укрепване на търговските пътища и енергийната инфраструктура.

Петрочели подчертава и  имиджовия аспект на срещите на високо ниво в Пекин. За него снимката на Путин, китайския президент Си Дзинпин и индийския премиер Нарендра Моди е символична. „И тримата се усмихват и изглеждат спокойни. Не сме виждали подобна комуникация между лидери на Запад отдавна, където вместо това преобладават мрачни и напрегнати лица. На Запад цари лицемерие: преминахме от двойни към тройни и четворни стандарти. И това рязко контрастира с видяното в Пекин. Това е още едно доказателство, че времето на Запада е свършило.“

Икономическите показатели са още по-ясно доказателство. В класацията за обем на БВП по паритет на покупателната способност, само Индия и Китай имат икономика колкото ЕС и САЩ взети заедно. Ако добавим Русия, Индонезия и Бразилия, разликите стават още по-големи. 

Искаме или не искаме, силата отиде на изток и юг. Съвсем скоро оттам ще се диктува новия световен ред - за добро или за лошо. И най-неадекватната позиция в тази ситуация е заета от Европейския съюз. 

САЩ видимо ще търси подобряване на отношенията си с огромната ос “Санкт Петербург - Джакарта”. Поне Тръмп показва някакво разбиране по този въпрос. Времето на тоталното западно превъзходство свърши. То свърши дори и във военната сфера. Все повече стават гласовете, като този на именития професор Джефри Сакс, твърдящи, че времето на НАТО е изтекло и съюзът трябва да се саморазпусне. 

Сегашният американски президент неслучайно се е насочил към позабравената доктрина Монро, като целта му е, ако не успее да запази част от западното могъщество, то поне да запази могъществото на САЩ.

И тук е мястото да погледнем в собствения си двор. Малка България е крайно време да преразгледа приоритетите си. Да, днес е невъзможно да напуснем ЕС и НАТО, но нека поне не играем ролята на малък и злобен пинчер - роля, която ни е вменена от нашите “евроатлантически партньори” и която нашите безгръбначни политици послушно изпълняват. Всекидневните изцепки на Желязков, Тагарев или Георг едва ли ни помагат. Нека се снишим и гледаме да сме колкото може по-добре с всички. Иначе ни чака незавидна съдба…за пореден път. 

Иван Спирдонов