Чета днес някакво писание за Людмила Живкова, как катастрофа отключила лудостта й. И се замислям за жълтопаветните грантояди, които заради едните пари са готови да си плюят на физиономията и да изкривят истината като тирбушон, за да заслужат похвалите на господарите си. Но пък и не го правят особено умно. Все още има живи очевидци на онова време, които не ни е хванал Алцхаймер или старческа деменция, та някак си смешно изглеждат лъжите.
Ще започна с това, че на онова време също не харесвах особено строя. В осми клас ми дадоха сама да си занеса характеристиката в другото училище, и аз - любопитна като котка, естествено отворих запечатания плик, за да прочета какво точно ми е характерчето. Освен своенравна, там имаше и писано, че произхождам от буржоазно семейство и не трябва да бъда допускана до длъжности в комсомола и да бъда наблюдавана с повишено внимание. Към 12 клас пък направо ме изхвърлиха от комсомола. Та да не ме обвинявате в комунистически уклони. Аз съм РЕАЛИСТ.
Да, имаше режим на тока някои години. Но нямаше нито един дом със спрян ток защото не е платена сметката. А сметката беше по 1-2 лева на месец за ток. В къщите беше сауна и ходехме по къс ръкав през зимата. Имахме нафтови печки, които отопляваха прекрасно срещу стотинки. Да, никой нямаше право да говори срещу Партията, но всеки свободно споделяше вицове за партията и ръководителите й, а партията се грижеше да няма бедни и бездомни. За първи път видях човек да рови по кофите за боклук за храна едва при прехвалената ви демокрация. Да, трябваше да ходим на манифестации задължително и да махаме с ръка за поздрав на първите държавни и партийни ръководители. Но пък беше весело, забавно и тържествено, а у всички ни оставаше усещането за празник. Особено впечатляващи бяха военните паради. Да ме извиняват сегашните ни защитници в армията, ама тогава нямаше офицери метър и петдесет с вдигнати ръце или такива, на които ширината беше по-голяма от височината. А с ракетите и танковете и самолетите всяка една световна сила можеше да се гордее. Да, имаше Държавна сигурност, която ни следеше. Но пък и бяхме сигурни. Всеки можеше спокойно посред нощ да се прибере дори по тъмните улици в краен квартал, без да се притеснява, че ще го оберат или пребият. Кражбите бяха дребни и се случваха рядко.
И да ви обясня и за ромите. Нямаше безработни и неграмотни сред тях. Зорноволно всички трябваше да ходят на училище и след това на работа. При престъпно поведение, първо имаше разговор в мазето на милицията, след което обикновено не повтаряха. А момичетата от този етнос си завършваха поне осми клас и можеха да четат и да пишат. И нямаше деца, раждащи деца като сега.
Да ви обясня и за работата. Да, нямаше вносни шоколади /с червеи и бръмбари или без/, нямаше банани цялата година и портокали. Но магазините бяха пълни с качествени и здравословни храни на толкова достъпни цени, че дори се изхвърляше храна. Луканки, шунки, салами бяха много по-качествени от сегашните и изборът беше достатъчен. Пазарите бяха пълни с прекрасни български плодове и зеленчуци, а оставаше и за износ не само в СССР, но и в цял свят.
Бригадите били робски труд. Ами никога не съм се чувствала робиня. Беше забавно и ни учеше на труд. А, и се плащаше - достатъчно, че да отидеш на почивка или да си купиш нещо. Виждахме откъде идват плодовете и зеленчуците, научиха ни да уважаваме труда на селяните. Никой не се срамуваше от работата си. Като казах за почивките - задължително се почиваше на море и планина. На много достъпни цени, които всеки можеше да си позволи. Здравеопазването беше на отлично ниво. Нямаше случай някой да умре, защото няма пари за лекарства и лечение. Децата бяха приоритет и се лекуваха напълно безплатно. Както впрочем и другите се лекуваха безплатно. А за образованието....като се има предвид, че хората от моето поколение знаят повече неща от училище, отколкото децата им, отговора е ясен.
А Людмила....тя направи много за България. За децата и за културата. Беше тактична, възпитана и прекрасна жена. Виждала съм я на Асамблея на мира, идваше при нас - децата , да ни поздрави. И да ни покаже как да бием камбаните - ония, от цял свят, които биехме - за мир по света. Та нямам впечатление, че е била луда.
Всъщност лудост е това, което допуснахме да се случи - да унищожат всичко, което беше ценно, да унищожат сигурността, здравеопазването, образованието, държавата и живота ни!
Елена Гунчева-Гривова
Стоянов
1 year before
Така беше!Учехме например Платон,но бях умерено прост та не запомних нищо,но беше нещо за държавата.Отварям сега учебник на дъщеря ми и гледам Платон -За мъжката любов?!?!Тука почвам да заеквам.Някой друг ако може да коментира!
Коментирай