Изключително смешно е да четеш реакциите в България, а и по медиите в цяла Европа, на поредния силов ход на някой от световните играч

Изключително смешно е да четеш реакциите в България, а и по медиите в цяла Европа, на поредния силов ход на някой от световните играчи. Всеки път се разиграва жалката картинка тук европейците да се хващаме за гушите в обсъждане кой прав и кой крив, когато някоя от световните сили си е изиграла хода, било то в Сирия, Газа, Украйна, Венецуела, докато ние гледаме и се чешем между краката. 

Изглеждаме като жалки кибици, наблюдаващи отстрани. На кой, по дяволите, му пука навън за мнението ти по този въпрос? На кого по света му дреме, че си отворил шампанско за удара по Венецуела, както вчера цял ден правеше една част от българския фейсбук, или че си написал дълъг статус какво тежко нарушение на международния ред е това? За кои се мислите? За граждани на някакъв "глобален свят" с правила? Не, не сте. Вие сте тук, в Европа.

Там, навън, е океан, буря, разбиват се вълните на историята и всеки се опитва да бъде по-силен. Всеки си гледа интереса. Тук правим ли го? Или се занимаваме да обсъждаме ходовете на другите? Да се караме дали са били праведни или лоши.
А нашите ходове, за да бъдем по-силни, какви са? Да си направим енергетиката 4 пъти по-скъпа от тази в САЩ , защото щяхме да спасяваме сами световния климат? Да вкарваме милиони мъже от Африка и Близкия Изток, които автентично презират този континент и народите му? Да водим война с миналото на Европа, с религията ѝ, с корените ѝ, да я "деколонизираме" по университетите, да я превръщаме в детска градина с либерални лелки начело? Това ли са нашите силови ходове на фона на тези, които правят другите световни играчи? 

На никой не му дреме за мнението ти за случилото се във Венецуела. Нито за това в Сирия, нито в Газа, нито утре в Тайван или по-другиден в Иран. Ти не си "гражданин на света". Това са ходове на другите играчи, на силните. Ти си жител на един континент, който свои ходове, за да подсигури бъдещето си и да стане по-силен, не прави. Той пуска становища и позиции, писани до международни институции от бюрократки тип Кая Калас. Той си затваря ядрените реактори и харчи милиони за курсове против "токсичната мъжественост". Той си превръща столиците в африкански гета и църквите в дискотеки. 

Мрънкай за Венецуела или пък отваряй шампанско, колкото си щеш. На никой не му дреме. Ти си страничен наблюдател как реалните, световни играчи си преследват целите. Твоят континент преследва целите на декарбонизацията, "деколонизацията" и как по-бързо да направим белия човек малцинство в собствения му дом.

Кристиан Щкварек