С удивление забелязвам, че все още има хора, които да вярват в измислицата, че Фанагория е била столица на Стара Велика България. Патриарх Никифор споменава Фанагория, но уточнява, че там живеят предимно евреи. Действително, във Фанагория има голям брой еврейски епиграфски паметници, но няма наши.
Виждането, че Фанагория е български град принадлежи на съветски учени и макар навремето да е било охотно прието от някои наши учени, днес способните археолози и историци знаят, че се касае за нелепо, недоказано твърдение, нищо повече.
Твърдението е защитавано от считащата дедите ни за номади Плетньова, но от друга страна Димитър Димитров набляга на факта, че остъстват преки архологически свидетелства за присъствието на българи във Фанагория и се налага по-предпазливо боравене с хипотезите [Д.Димитров, Прабългарите по Северното и Западното Черноморие, 1987, с. 89-90].
Ако трябва да говорим за столица на Стара Велика България, трябва да я търсим на територията на Румъния, защото в Именника се твърди, че 515 години преди Аспарух хората от неговия род имат княжество от другата страна на Дунава. Точно там, край Суки-дава са намерени керамични съдове от IV в., на които е гравиран знакът IYI. Прочее, този знак присъства на керамика от Мизия, пето хил.пр. Хр.
Гост
3 hours before
След траките и мизите дойде ред и на прабългарите. Чакаме нещо ново.
Коментирай