Много неща съм писала на тази дата през годините и не знам какво ново мога да добавя за Трети март.

Може би това, че напоследък изпитвам особена благодарност към съдбата, че живея в страна, освободена от военни конфликти и териториални спорове, страна, в която - чукам на дърво, плюя в пазва, не се случват терористични атентати.

Страна, в която народът е толкова умерен и не се налага да водим шумни обществени спорове. Спорим, не казвам, че не спорим, и за датата Трети март спорим, но това са бели кахъри.

От тези спорове не се раждат ексцесии. В една цивилизована Америка се стреляха при смяна на президентите. В Турция като излязат на протест, си режат главите - буквално - пред целия свят. От една страна се чувствам безкрайно изморена и опустошена от българската политика напоследък. От друга, не ми се налага да спя в кални прогизнали палатки, над които валят бомби, като нещастниците в Газа.

Не ми се налага да пращам близки на фронта, като Украйна и Русия. Не ме заплашват фундаменталисти с ножове в центъра на София. Не ме преследват пакистански банди в парковете. Не ни изгоряха къщите като в Лос Анджелис, защото местната власт пазела екосистемата в океана.

Все още Конституционният ни съд не си е позволявал да отменя легитимно проведени избори.

Нямаме си Макрон и абсурдна избирателна система като френската, която да подмени вота на цялата нация.

Данъците ни са нормални, в много отношения България е данъчен рай. Все още имаме добри специалисти. Все още не сме преминали никакви граници.

Да, всеки ден се спъваме в бюрократични неуредици, нелюбезни чиновници, в разместени плочки по улиците, търсим лекари с връзки и плащаме по-високи цени за храната си от почти цяла Европа. Водим труден и потискащ живот.

Проблемът е, че животът вече навсякъде е труден, бягството е невъзможно. Но пак да кажа - ултра-мега-хипер гадните неща са ни спестени.

Не знам дали има място за патетизъм, но има мегдан поне за кротка благодарност.

Че ни е спестено толкова много. И ни е спестено, защото едни луди български глави никога не се примириха с волята на големите и силните на деня, а си искаха земята, свободата, достойнството, защото осъзнаха, че имат право на собствени интереси, не само великите сили.

Изпитвам благодарност, че имаме Трети март, че имаме цялата си история, каквато е, че сме каквито сме - умерени, земни хора насред един ужасно настръхнал, войнствен и фатално неадекватен свят.

Честит ни празник!

Юлия Ал-Хаким