Където и да си Апостоле, стой си там, защото ние не те заслужаваме, а върнеш ли се, ще те предадем пак

Ех Апостоле, Апостолее! 
От 1895 година стоиш замислен на паметникът си и не продумваш. 
Гледаш надолу и се запитвам дали  не ти е омръзнало да гледаш мимикрията на съратниците ти от преди и сега на семселетата им? 

Освен истинските сълзи пред теб, които са малко в сравнение с бабаитското думкане по гърдите на нашенските политикани, има и такива, които те изкараха терорист, че даже и убиец. 
Не ти ли омръзнаха лъжливите им клетви, които забравят още щом се качат на трамвая или по мерцедесите да си ходят?

Сигур си видял, че не го правят от сърце, а от показност, от онази ганювска самовлюбеност? 
Твоят побратим, Ботев,  написал как душата си дават, ама не своята душа, а на народа. 
Същите тези мискини така и не разбраха твоите четири въпросителни след , онова "Народе????" в тефтерчето ти, не заем къде ти е гроба, не знаем кой те предаде, сал знаем, че е българин и нататък недомлъвки. 
Същите тези ти слагат в устата  думи прости, но измислени от тях и сигур и това ти тежи?
След сто и шестдесет години от твоите комитети сме на път да си разбием държавата, както провалиха и твоите идеи в Къкрина.

Където и да си Апостоле, стой си там, защото ние не те заслужаваме, а върнеш ли се, ще те предадем пак.

Енчо Иванов