Как се "убива" референдум

Как се "убива" референдум

Първо, нека оправим една малка смислова грешка. Референдумът не е за приемане на еврото, а за неприемане на еврото. 
В момента цялата родна власт, подкрепена от официалните медии, се бори срещу народа си за това да се приеме еврото. Свидетели сме на историческа липса на разбиране между управление и народ. В наши дни "да се ядат пасти, когато няма хляб" звучи така: Защо ти е референдум, като имаш законна избрана власт, която да решава?
Затвърждава се усещането, че управляващата класа и народът са от две напълно различни вселени. Няма и как да бъде по друг начин, защото съществуването на управленския елит вече не зависи от решението на избирателите. Зависи от статистически хватки, манипулации и фалшификации. Знаем си го.
Голямото противопоставяне днес идва от пълното разминаване в интересите на народ и управление. 
Целта на този медиен цирк е да не се стига до този референдум, без това да предизвика широко народно недоволство.

Ето и най-честите инструменти за убийството на идеята, че народът може да има мнение.
Разделение! "Референдумът ни разделял." Боже, колко щеше да ни е сплотено, ако всички бяхме едни добре дресирани мисирки. Нали?
Смях! Чрез осмиване на идеята за референдум. "Хайде да направим референдум дали да ядем картофите със сирене или кетчуп." "Кюфтетата с или без лук." Тоест, "вие сте се вторачили в нещо маловажно и искате да хабите ресурса на държавата, за да си изразявате и без това хаотичния глас."
„Глупави сте!” Вариантът, че "не сте компетентни". "Вие нищо не разбирате. Вие не сте финансисти и никога не сте управлявали банка. Дори клон на банка не сте управлявали и затова няма как да имате правилна преценка.
Чрез брюкселски опорки. "И без това цените на апартаментите са в евро. Колите се продават в евро." Тоест, ние отдавна сме на евро и остава само да си го признаем.

Чрез родни опорки. Ако не е еврото, ще е рублата. Тоест, ако не искате в кафето си захар, то задължително трябва да го пиете със сол. Или по-грубичко: ако не искате в кафето си подсладител, то значи искате да го пиете със стрихнин. Но това са наши родни опорки, родени в не съвсем умни глави, така че е простено.
Резултатът трябва да се добие отвращение от идеята за референдум. Хората, които искат да изразят мнението си да бъдат принизени до дрънкачи на глупости, които губят времето и парите на останалите. В резултат, българите трябва да разберем, че не се нуждаем от референдум. Излишен ни е. Над нивото ни на компетентност. Веднъж завинаги трябва да разберем, че вместо да търчим по референдуми, имаме законно (обожавам тази дума) избрани представители, които знаят какво искат и как да го постигнат. Така де! Отделен въпрос е, че същите тези представители от години единственото нещо, което знаят как да постигнат, е тоталното отвращение на хората, но и невъзможността да бъдат изхвърлени от добре смазания механизъм за власт, който те гальовно наричат „демократичен процес“.

Все пак, най-труден за манипулиране остава детайлът как референдумът да се изкара като инструмент на диктатурата. В защитата на тази ефирна глупост се хвърлят най-тъпите. Като лекар ви казвам: глупостта не е заразна, но се пазете от нея!

Емил Йотовски