Аз съм обучавана в журналистическия зцанаят през социализма, когато властта беше в една партия и медиите служеха на нея. Повече от десет години работих в тази система и, все пак, спазвахме във вестниците правила, които ни поставяха в конкуренция. Никога не се допускаше да правим интервюта с едни и същи хора - вчера материал, примерно, за Хайтов в "Работническо дело", днес пак с него в "Новини" и аз утре да предложа отново Хайтов в "Труд". Шефът ми щеше да ме бие - с право - преди да ме уволни за некадърност.
Да не говорим да се прави подобно нещо, когато започнах да правя капиталистически седмичен вестник и да го продавам, защото без тираж няма пари, няма заплати, няма печалби. Как ще стане, ако на първа страница изтъпаня Лили Иванова, а тя е и в другите вестници - вчера, днес, утре. Месеци трябваше да минат, за да си позволим интервю с нея. Тя какво толкова по-различно би казала от това, което е споделила с другите колеги?
Във всекидневниците след Десети бе същото - има важно събитие, но се търсят хора, които не обикалят другите вестници като цветарки.
Това ми е омръзнало да го пиша, защото днешните телевизии, които монополизираха медийното пространство, не се интересуват от зрителите, не зависят от пазара. БНТ е на държавна издръжка, другите две - Нова и btv с неясни собственици - си имат рекламите, защото няма къде другаде да бъдат. Печалбите са осигурени. Това не е капитализъм - това е тоталитаризъм, маскиран като демокрация за наивници.
Затова мързеливият мисирски слугинаж кани едни и същи хампарцумяни, гоговци и харизановци.
Затова в десетките техни канали ни повтарят едни и същи филми без срам. Като няма друго, ще гледаме "Мъже в черно", или "Матрицата" до пълно затъпяване.
Ако щете - друго няма!
Зоя Деянова
Бай Георги
10 months before
Шапке, всички коментираш само Зоя Деянова не ....защо ?
Коментирай