Благодарение на хората от издателство "Златен Лъв", Пловдив, през 1998 г., на народа ни бе напомнено за революционните открития на д-р Ганчо Ценов. Приносът на този велик родолюбец в откриването на истината за корените ни е огромен.
Още в началото на ХХ век, през 1907 и през 1910 г., д-р Ценов започна с представянето на доказателства за много важни за историята ни неща: това, че ние сме потомци на древните обитатели на Балканите, че дедите ни са първите християни на Европа, че хуните не са азиатски пришълци, а са реално потомци на скитите, които обитават Добруджа и Черноморските степи още преди Рим да бъде основан.
Много сънародници са удивени какво огромно количество информация е била укрито и вместо истината, на народа са внушавани грозни, унизителни лъжи. Ценов обаче не е самотник, навремето е имало и други добросъвестни, а и интелигентни българи, които са осъзнавали прекрасно как стоят нещата. Някои дори са успели да публикуват книги, в които да изразят вижданията си.
През 1911 г. излиза книга на интелектуалеза Никола Йонков-Владикин. Нейното заглавие красноречиво показва какво мисли авторът за произхода на българите: “История на древните траки от новокаменния период до цар Борис“.
В увода прогресивният изследовател казва следното: “Нашият народ така е един от най-старите на света, той не е пришелец тук, нито е измирал. Ония, които твърдят противното, са с ограничени познания по тази обширна материя.”
Eто, преди повече от сто години на родолюбците е било пределно ясно що за хора сме ние, какъв е произходът ни, от кога започва историята ни. За жалост, узурпиралите научни постове кариеристи, не позволяват идеите на Ценов и Йонков-Владикин да придобият популярност.
Изплашени от истината, мислещите само за личните си интереси “историци” правят всичко възможно да потиснат, укрият, дискредитират и осмеят твърденията на всеки, който има дръзне да нарече българите потомци на Залмоксис и Орфей.
А иначе смелчаци се намират, през 1912 г. излиза работата на Д.П.Даскалов “Скити и Сармати прадѣди на славяни и българи”. Малко по-късно, през 1913 г. на бял свят се появава друга книга на същия автор “Българитѣ потомци на царственитѣ скити и сармати”. Тя също е важна по съдържание, най-вече като се има предвид, че Стефан Византийски нарича скитите тракийски народ, а според Прокопий, сарматите спадат към семейството на северните траки гетите.
Д.П. Даскалов прави и други, невероятно смели изказвания за своето време: “Хомеровскитѣ свѣдениѣ за тракийската култура позволяватъ да прѣдполагаме по-раненъ периодъ на нейния разцвѣтъ. Находките отъ Bos-ӧjuk въ Фригия твърдѣ ясно говорятъ, че троянците сѫ едни отъ малоазийскитѣ потомци на тракийско-фригийскитѣ племена.”
Прогресивният учен свързва миналото ни с прославените от Омир траки и техните роднини трояните и има пълното право да направи това защото съществуват и други свидетелства освен материалната култура, които да свидетелстват, че нашите предци са най-ранните цивилизовани обитатели на Троада. Древните названия Илиос, Ида, Скай, Камандър, Зелея, имат паралели в тракийската ономастика, а и са обясними на български език.
Сравнения на знаци от Троада със старобългарски руни
Сравнения на знаци от Троада със старобългарски руни
Макар доказателствата за древните корени на народа ни да са били много, казионните учени отказват да ги ползват, като в същото време правят всичко възможно да изкарат предците ни пришълци. Историците чуждопоклонници не са се интересували изобщо от вижданията на прогресивните български изследователи, чийто брой не свършва с Ценов, Йонков-Владикин и Даскалов.
През 1912 г., един български духовник – Архимандрит Кирил Рилски, намира истината и дръзко я прокламира обявявайки ни за потомци старите балкански народи.Кирил Рилски смята, че дедите ни принадлежат към старите трако-илирийци, които са обитавали земята ни от незапомнени времена, допълва и това, че по времето на Апостол Павел дедите ни на юг от Дунава са били свободни римски граждани и са се ползвали с всички привилегии произлизащи от това. Тук Апостол Павел основал първата християнска църква на Европа.
Карта на Тракия по време на римския период, авт. Густав Дройзен
Недълго след Кирил Рилски, през 1926-та година още един истински българин дава своя принос в намирането на истината за корените на нашия народ. Става дума за Данаил Юруков, чийто баща е един от водачите на Априлското въстание. Надарен с интелигентност, Юруков отказва да се съгласи с лишените от логика, но налагани с диво упорство теории за произхода на българите.
Огорчен от поведението на историците ни, родолюбецът споделя: “Азъ изказвахъ своя възгледъ, че живущитѣ днес българи на Балканския полуостровъ сѫ били тукъ и в праисторическитѣ времена, но нашитѣ историци съ една упоритост граничаща до фанатизъмъ, поддържаха теорията, че българитѣ сѫ дошли от Волга, че Аспарухъ е основалъ първата българска държава като смѣсилъ своитѣ татари съ славянитѣ на Балканския полуостровъ, подчинил ги и имъ наложилъ името българи.”
Без да разполага със средствата, с които са разполагали учените от школата на Златарски, Данаил Юруков дава много по-логично обяснение относно това дали сме местен народ или пришълци. Аргументите му са ясни, но те са основани на неудобни факти, на които се опира и д-р Ганно Ценов: “Че архепископията Първа Юстиниана е носила титлата “всей Болгарией”. Тая титла на епископа на Първа Юстиниана се потвърждава впрочемъ и от църковните писатели от VI-ия вѣкъ.“
“Но не сѫ само горнитѣ документи, които свидетелства това. Така професоръ Ценовъ в своята “История за произхода на българитѣ” пише, че в Британския музей имало една карта cъ съчиненията на Св. Йеронима от 270 до 338 година, в която се споменавало името българи...”
В края на работата си, Юруков представя заключение, което е подкрепено от желязна логика:“Нашитѣ историци се оплакватъ често в писанията си, че нѣмало паметници, за да се открие истината. Какъвъ по-добъръ паметникъ от езика и наречието?... Всичко това не е ли най-доброто доказателство за произхода на един човекъ или един народъ? И ако днесъ в нѣкогашнитѣ Тракия, Македония и Дардания се говори единъ и същъ езикъ съ три различни наречия, според както са били разделени политически и във най-древнитѣ времена, това не е ли доказателство, че тамъ живѣе един и същъ народъ и, че тоя народъ е живѣлъ в сѫщитѣ мѣста и по времето на Херодота?”
Простичко и ясно, без увъртания и манипулации, родолюбецът Данаил Юруков показва каква е истината – след като няма промяна в териториалното разделение на наречията от древността до ново време, то е безумие да се твърди, че българите са потомци на пришълци и, че на Балканите, след VI-VII век има подмяна на населението.
Освен Ценов, Йонков-Владикин, Даскалов и Юруков, има и други хора, които са дали съществен принос в откриването на истината за произхода ни. Такъв човек е д-р Иван Селимински, за когото няма съмнение, че нашата история започва много по-рано от прословутата 681-ва година с твърдението, че българите са населявали своята страна много преди Христа.
Пропагандираните от казионните учени “нахлувания” на старите българи, биват тълкувани от д-р Селимински по много по-логичен начин. Този обичащ Родината и истината духовник смята че походите на старите българи не са били нахлувания на чужд народ, а опити за освобождение на поробените от Римската Империя братя.
Виждаме, че от 1907-ма година, когато излиза книгата на д-р Ценов “Праотечеството и Праезикът на Българите”, до 30-те години на ХХ век, различни наши изследователи представят солидни аргументи в полза на местните корени на народа ни. Освен Ценов, радетели за древнобалканския ни произход са Никола Йонков Владикин, Д.П. Даскалов, Кирил Рилски, Данаил Юруков, Иван Селимински.
През втората половина на ХХ век също има изследователи на миналото ни, които смятат, че ние българите сме потомци на местен народ. Един от тях е творилия в Канада Георги Сотиров. Той създава няколко уникални работи съдържащи сведения, които казионните учени у нас са се погрижили да потулят или омаловажат.
Eдна от първите статии на Сотиров излиза през 1969-та година. В нея прогресивният автор изказва твърдението, че имената на древните селища Билазора, Нестане, Лебедус, Гордион, Тарне, Керасус и др. могат да се обяснят с думите бяла, зора, на, стан, град, лебед, тръни, череша.
Откритието на Георги Сотиров е от огромна важност защото дадено население може да бъде прогонено от родната си земя, или пък завладяно от чужденци, да бъде асимилирано. Местните названия обаче остават ярко свидетелство за това кой е най-старият жител на определена територия. В миналото е обръщано малко внимание на този факт и поради това враговете на народа ни са оставили доста имена на градове и реки непроменени.
В ново време обаче, когато вече лингвистиката е вече оформена наука, а нейният раздел ономастиката помага да се разбере етническата принадлежност на древното население, гърците заличават хиляди имена на български селища, след като са подложили на геноцид жителите им. Това е с цел да се унищожат напълно следите от българско присъствие на Южните Балкани.
За нещастие на потомците на Данай, автори като Омир, Херодот, Страбон, Ариан и др. са записали в работите си названия като Пеней, Кабесос, Палена, Матоас, Загора, които са обясними с думите пѣна, кобец (Вл.Георгиев), паля (Г.Сотиров), мътя, за, гора. Данни за присъствието на хора говорещи древна форма на българския по време на Античността има, но понастоящем няма достатъчно смели учени, които да съберат, систематизират данните и най-вече да поведат борба за откриването на истината.
Ако историята ни бе писана въз основа на проучванията и откритията на Ценов, Даскалов, Юруков, Селимински и др. родолюбци, то днес светът щеше да знае, че Балканите са люлката на европейската цивилизация, че тук са се появили първите човеколюбиви доктрини – тези на Залмоксис и Орфей, че хората наречени траки са дали най-способните императори на Рим, но най-вече това, че ние сме техни потомци.
Щеше да се знае, че никой чужд подтисник не е успял да асимилира народа ни, че траките са станали господари на римляните, че благодарение на близостта на религията на дедите ни с ранното християнство, тази религия се закрепява в Европа и допринася за консолидирането на много държави.
Щеше да се знае, че принадлежащият на предците ни Орфей е създателят на азбуката, че пак стари балканци от средите на пеласгите занасят писмеността в Лаций и дават знания на римляните.
Щеше да се знае, че не франките, валонците, или скандинавците имат право да се обявят за наследници на старите трояни, а ние. Както материалната култура, така също древната ономастика свидетелстват за това.
Кой не би уважавал такъв велик народ? Кой не би оценил заслугите на предците ни в оформянето на европейската култура, в консолидацията на европейските държави? Кой добър и интелигентен човек не би хранил симпатия към нас?
Осъзнавате ли какво загубихме заради лъжите на чуждопоклонници и страхливи хора, които с фанатизъм защитаваха вредни за Родината лъжи? Осъзнавате ли какво можем да имаме, ако посредствените хора напуснат руслото на науката – та нима това е място, което те заслужават? Осъзнавате ли какво може да е бъдещето ни ако истината достигне до всички сънародници, а после и до всички европейци?
Използвана литература:
1.Г.Ценов, Праотечеството и Праезикът на Българите
2.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;
3.Архимандрит Кирил Рилски, БЪЛГАРСКАТА САМОСТОЯТЕЛНА ЦЪРКВА В ИЛИРИЯ, Булга Медия, София, 2012;
4.Д.Юруковъ, Размишления върху произхода на българитѣ, Изд. Г.Д.Юруковъ, ул. Бѣлчевъ № 28, София, 1926;
5.Д.П.Даскаловъ, Скити и Сармати прѣдѣди на славяни и българи, съ 13 илюстрации, историко-археологическа студи, Царска Придворна Печатница, София, 1912;
6.Д.П. Даскаловъ, Българитѣ потомци на царственитѣ скити и сармати, София, 1913;
7.Н.Йонков-Владикин, История на древните траки, от новокаменния период до цар Борис, 2 изд. Въз основа на книгата от 1911 год., Хелиопол, София, 2010;
8.Д-р И.Селимински, Българският Църковен Въпрос, БулгаМедия, София, 2018;
9.V.Georgiev, La toponymie ancienne de la péninsule balkanique et la thèse mediterannée, Sixth International Onomastic Congrees, Florence-Pisa, April 1961 (Bulgarian Academy of Sciences), 1961;
10.G.Sotiroff, Slavonic names in Greek and Roman Antiquities, Onomastica, 37, Canadian Institute of Onomastic Science, Winipeg, 1969;
Наблюдател
11 hours before
Има още много работа по тези интерпретации. На пръв поглед дават интересна переспектива, но им липсват доста детайли, и лесно може да се оборят. Езиковите особености носят информация за населението но едва ли за наговият произход и едва ли миграцията която се е случвала. За няколко хиляди години езика може изцяло да се промени под влиянието на пришълци, пътувания и еволюция. Има много тракийски, римски, елински и други селища с постройки, паметници, предмети и т.н. които също може да разкажат история, вероятно с много повече достоверност от лингвистични променливи. За нещастие много археолози още се окачествяват като шпиони, анти-патриоти и невежи. Затова съживяваме спекулативни твърдения и текстове които звучат достоверно, но все пак трябва да бъдат изследвани доста по - дълбоко и с повече контекст за да не ни подвеждат така както предшествуващите ги историческите романи.
Коментирай