Какво наистина работи срещу младежката престъпност?

Какво наистина работи срещу младежката престъпност? 

И в САЩ детската престъпност е много висока. Затова и там дискусията: как да се намали, също е вечно "зелена".

Предлагам ви откъси от статия на 15 октомври 2025 г. на Дженифър Долеак в Project Syndicate.

След като президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви „извънредно положение с престъпността“ във Вашингтон – визирайки „скитащи тълпи от необуздана младеж“ – неговата администрация въведе пакет от законодателни актове за реформиране на полицейската дейност и наказателното правосъдие в района, не на последно място чрез подлагане на младите хора на по-сурови наказания. Камарата на представителите продължи да приема законопроекти, които биха ограничили съдиите да налагат по-леки присъди на млади хора и биха позволили на деца на възраст едва 14 години да бъдат съдени като възрастни.

Оптималната „възраст за пълнолетие“ в системата на наказателното правосъдие отдавна е предмет на разгорещен дебат, и не само в Съединените щати. По целия свят – включително в Австралия и Обединеното кралство – политиците се борят с това колко строго да наказват младите правонарушители. Необходими ли са по-дълги присъди за „младежки престъпления“, за да се гарантира безопасността на техните избиратели?

Въпреки че престъпността е игра на младите хора, като тези в тийнейджърските си години и в началото на двайсетте си години са най-склонни да извършват престъпления, младостта обикновено се третира като смекчаващо обстоятелство в съда. Съдиите не са склонни да затварят млади хора за дълги периоди, защото знаят, че подрастващите често са импулсивни и, тъй като мозъкът им все още се развива, са слабо подготвени да оценят дългосрочните последици от изборите си. 16-годишен, който открадне кола днес, може да бъде отговорен работник и родител след 5-10 години. Ако обаче това дете бъде осъдено на години затвор, едно лошо решение може да се превърне в доживотно увреждане.

Обширни изследвания показват, че що се отнася до възпирането, строгостта на наказанието – продължителността на присъдата лишаване от свобода – е много по-малко важна от това дали наказанието е бързо и сигурно. Това откритие важи за възрастните, но разликата е особено голяма за тийнейджърите, предвид тяхната повишена импулсивност и късогледство. За 15-годишен, който решава дали да участва в кражба с взлом, очакването за незабавна отговорност, колкото и ограничено да е то, би могло да осигури ефективен възпиращ фактор, но неясна, нисковероятна заплаха от евентуално лишаване от свобода едва ли ще означава много.

В настоящия момент обаче, неясна, нисковероятна заплаха от евентуално лишаване от свобода е толкова убедителна, колкото може да бъде възпиращото средство в повечето юрисдикции, тъй като процентите на „разкриваемост“ – делът на докладваните престъпления, които полицията действително разкрива – са много ниски. В САЩ по-малко от половината насилствени престъпления водят до арест. При имуществените престъпления процентът на разкриваемост е по-близо до 15% . С други думи, в по-голямата част от случаите извършителите не са изправени пред никакво наказание.

Програмите, основани на когнитивно-поведенческа терапия (КПТ), постоянно показват, че помагат на подрастващите да забавят темпото, да регулират емоциите си, да обмислят последствията от действията си и да правят съзнателен избор. Тези умения са от съществено значение не само за намаляване на престъпността сред подрастващите, но и за подпомагане на развитието на младите хора в отговорни възрастни.

КПТ не е магическо лекарство, но надеждно намалява насилственото поведение – с порядъка на 40%. За съжаление, вместо да разширят програмите за КПТ и да предотвратят импулсивни избори, които вредят на другите, политиците продължават да насочват вниманието и ресурсите си към по-сурови закони за налагане на наказания.

--------

Основният извод, повтарям, е че продължителността на присъдата "лишаване от свобода" – е много по-малко важна от това дали наказанието е бързо и сигурно!

Като се вземе предвид традицонното българско "влачене" на най-обикновени дела с години, очевидно е че правосъдието в България е неефективно и може би силно корумпирано.

Чудно ли е че прокурори и съдии (както и членовете на техните семейства) са същевременно едни от най-успешните бизнесмени?!

Много "гнили ябълки" има в България, но - нищо че е есен - те не окапват на земята...

Въпрос към авторите на Конституцията: защо е така, при положение че основният акт е перфектен?!

Боян Дуранкев