КАКВО СИ МИСЛЯ, ЧЕ ЩЕ НИ СЕ СЛУЧИ

КАКВО СИ МИСЛЯ, ЧЕ ЩЕ НИ СЕ СЛУЧИ

Новата власт почвала ревизии – проверки по министерства, по фабрики и канцеларии. Обещават да кажат истината.

И хем се надявам, хем ме е страх, че истината ще лъсне като оглозган конски череп на баир. 

Оглозгана е нашата работа – и духовната, и държавната. 

Буквално до дни ще се съобщи със съответен тъжен и сериозен тон, че инфлацията не е нито три, нито пет, нито седем, ами е сто и три, сто и пет и сто и седем процента. 

Скоро ще стане ясно, че яко е крадено по министерства, по фабрики и канцеларии, и че и нашите парички, и европейските, са отивали все в едни и същи бездънни джобове. Бездънните джобове си имат имена – първо, второ и трето име, имат си ЕГН, но кой да ги съобщи тия данни? В страната на няколкото бездънни джоба истината просто е изпаднала – през нашите скъсани джобове. 

Моята пенсия е 620 евро. 620 евро за четирийсет години блъскане, за двайсет написани книги и за хиляди мъки, статии, есета, стихотворения, публицистика и всякакви от този род безполезни неща. Уж съм майстор на словото, уж ме печатат и препечатват по сайтове и вестници, а си броя стотинките и си броя разочарованията. 

Оставете ме мене – с тая моя голяма пенсия. Имам роднина, чиято пенсия е по-малко от 120 евро, инвалид е, нищо не е работил от десет години и жена му и тя остана без работа. Без медицински осигуровки и с яко прокапал покрив на къщата. Ето ви го ъгъла – мръсния гаден ъгъл на Клуба на богатите. 

Как не ви е срам, мазни мошеници и кръвопийци такива, да изсмуквате силиците на хората и да ми дрънкате глупости от най-високи трибуни. И да ми се правите на министри, министерши и депутати? 

Разбрах, че Иван Гешев осъдил Прокуратурата да му плати 160 000 евро, щото като го уволнили по височайша повеля, не му изплатили двайсет заплати. 

Малко са му на Иван Гешев 160 000 евро. Един милион и шесттотин хиляди евро трябва да му се изплатят веднагически. Докато беше главен прокурор, той така се бореше с престъпността, така разобличаваше и изхвърляше гнилите ябълки на държавата, че сегашните пари, които ще вземе, са му малко. Иван Гешев трябва да осъди държавата и за нанесени морални и психологически щети, за уронен престиж, за разваляне на съня и за накърняване правото му на щастие, спокойствие и богатство. 

Сега на най-голяма мушка е взета Прокуратурата. Това по нашите земи е традиционно сафари. Снайперистите от жълтите павета са на позиции. Но трябва да ви е ясно, че ако евентуално нещо се разбърка в Прокуратурата, прокурорите веднага ще натопят съдиите например. Съдиите веднага ще пуснат телефонни записи със заповеди от високи политически кабинети. Високите политически кабинети ще стискат, ще стискат, пък някой от тях може и за Брюксел да спомене нещо. Най-вероятно токът по веригата ще угасне, ще настане една хубава тъмнина и ние ще трябва да си лягаме да спим. И да знаете – запомнете го, че колкото и да се палим и горим, на пепел от мъка и от яд да станем, винаги ще има някой високопоставен политически мъдрец, който ще ни казва: „Абе тия неща не стават така. Всичко е много сложно… Държавни интереси…“

Не вярвам на нищо. Дори да лъсне истината, тя най-вероятно, както винаги, ще хване ръжда. Ще почнат едни усуквания, че първо трябва да се приемат законите, че трябва да се обсъди с гражданското и селското общество, че трябва да има прозрачност… И ето ти я – лека-полека ръждата ще се появи и истината ще потъне в бурени. 

Сега много се реве, че ако се приемат мерки срещу високите цени, щял да се наруши и да се обърка пазарът – свободният пазар, конкурентният. Останал ли е жив човек, който да вярва, че в България има конкурентен пазар? В България пазарът отдавна се е превърнал в пазарлък на кого колко да се даде под тезгяха.

Много се приказва и как пак щели да тръгнат парите от Европа за към България. Аз от тия така наречени брюкселски милиарди не съм видял една стотинка. Нито съм почувствал, че тия пари отиват и за култура. Колкото пари дават за култура, всичките са при пет-шест души, избрани по политически признак и налагани с целия ресурс на нагли медии и организации. Пиши против социализма, плюс всичко, което е на изток, реви колко си страдал без демокрация, напиши, че си сънувал как пада Берлинската стена, проливай сълзи за пожарите и коалите в Австралия, опиши България като турски клозет без седалка, пиши по същия начин като западняците и хоп – ресурсите са ти готови. Ще те наградят, ще те преведат и ще те обезпечат така, че още повече да мразиш социализма от върха на славата и на Виенското колело.

Така че може и да ви се струва странно, но мен европейските пари не ме интересуват. По-точно – знам, че от тях пак ще се нагушат едни и същи гении на пазарната икономика и селектираното изкуство. 

Намерете ми един обикновен човек, който да е усетил нещо от тия еврофондове – да отида да му купя шоколад и да му го занеса. Майка ми така правеше – купуваше по няколко шоколада и ги раздаваше на когото види.

Как е разбирала кой има нужда от шоколад, не знам. 

Николай Милчев