Киселова изглежда като несигурност и податливост, изгражда съжаление вместо възхищение

Хамид Хамид: "Г-жо председател, аз съм Хамид Хамид. А не, който излезе и да го наричате Хамид Хамид. Толкова ли не ме запомнихте?!" Че защо е необходимо да запомня. През 1999 г. един човек даде 240 хиляди долара на аукцион за старата и почти празна кутия с гримове на Мерилин Монро. Хората не плащат за някакъв предмет, а за емоцията и сближаването по линия на предметността с някоя звезда или величие. Цената отразява популярността, възхищението от, както и значимостта на собственика. Колоритността се култивира, умът и вкусът биха могли да се развиват. Когато си видим, трябва да се грижиш за уважението на публиката. Дали става дума за интелигентно председателство на парламента, или просто за красота и глезене около престижна личност (отразена слава), няма значение. Изисква да полагаш усилие за развитие в нова среда.

При Киселова такова усилие няма. Тя продължава да отива до контейнера за боклук, да изсипва торбичката си с битови отпадъци, после да си я сгъва и да я прибира в чантата, че да има торбичка за следващия път. Какво да се прави, животът е оскъдица, трябва да се пести. Една председателска заплата не стига за всичко. Преди много години ми беше попаднала една много забавна американска книжка за славата, където авторката с добро чувство за хумор редеше съвет след съвет какво да правиш, че да се превърнеш в звезда, знаменитост, да получиш влияние и пр. На практика всичко е позволено в зависимост от сферата на пребиваване в публичното пространство. И ако не можеш чрез интелигентен удар, то добий слава чрез скандал или позорно действие. Но имаше и няколко съвета какво НЕ ТРЯБВА да правиш в името на славата:

1. Ако сте жена, никога не намеквайте, че обичате шведските тройки;

2. Ако сте мъж, никога не намеквайте, че може би сте бисексуален. ... Но книжката звучи вече доста старомодно, четвърт век назад. Като се замисля тези съвети са се превърнали през последните години точно в обратното на проповядваната през тях норма. Какъв парадокс! Киселова изглежда като несигурност и податливост, изгражда съжаление вместо възхищение, и това е употребяемо също. И красотата, и амбицията, и грозотата, и комплексите, и сексуалните желания – практически всичко е употребяемо, когато има КОЙ да реши да го ползва за постигане на резултати.

Киселова върши това, което БСП й казва да върши. А БСП й казва това, за което на Зафиров му звънят по телефона. Изобщо БСП-то не само се самоубива, но и го прави гръмко. Съвсем в реда на нещата, става дума за омразата на стадото срещу силните единици, les souverains. Стадото е враждебно към тях и безмилостно. За сметка на това стадото обича грозното и неспособното, защото то не го застрашава, не го смалява, не го кара да се усеща непълноценно, несъразмерно, не му задълбочава комплексите. Стадото е склонно да крепи себеподобни, да се обединява срещу силните единции и да се радва, когато красавицата я убиват с камъни. Човекът без качества създава спокойствие сред околните, човекът с качества ги взривява.

Калина Андролова