Когато „грижата за децата“ е бизнес модел защо някои НПО-та говорят силно само по темите с финансиране

Прочетох, че една неправителствената организация с външно финансиране е излязла с „отворено писмо“, този път използвайки трагичната смърт на едно дете. Мога да направя обосновано пледположение с каква цел - искат ново разширяване на влиянието си върху образователната и социалната политика в страната. Познат сценарий - силни думи, морален патос, искания за „спешни мерки“, които по странно съвпадение винаги водят до още програми, обучения, експертни групи и достъп до публичен ресурс от милиони евро, които между другото са на разположение в МОН.

Това не е изолиран случай. През годините въпросното НПО с външно финансиране системно се позиционира като говорител „в името на децата“, докато реално лобира за конкретен тип политики:

– разширяване на правомощията на социалните служби

– улесняване на отнемането на деца от семействата „в риск“ по субективни критерии

– промени в социалното законодателство, които намаляват ролята на родителя и увеличават ролята на „експертите“

– въвеждане на нови обучителни програми за учители, директори, социални работници, често разработвани или „консултирани“ именно от същия НПО-сектор.

В публичните си позиции въпросната организация с външно финансиране многократно е настоявала за реформи в социалното министерство, за разширяване на дефинициите за „насилие“, „пренебрегване“, „риск“, "тормоз", както и за по-активна намеса на държавата в семейната среда. Всичко това е облечено в езика на „грижата“, но на практика води до изместване на баланса от семейството към администрацията.

На този фон е показателно кога въпросното НПО мълчи.

Когато става дума за реален, измерим, медицински доказуем проблем, който засяга хиляди деца - тежестта на ученическите раници. Тогава въпросната организация отсъстваше. Напълно.

Дали съм сигурна?

-Да, убедена съм.

От къде знам?

-Дъщеря ми беше инициатор, с мен се свързаха много родители, но нито един представител на въпросната НПО с външно финансиране. 

Инициативата по темата тръгна не от НПО с щедро външно финансиране, а от моето дете - към онзи момент петокласничка, която подаде жалба до ДАЗД заради непосилната тежест на раницата си. Този случай беше широко отразен от медиите и доведе до безсмислени разговори в МОН със замествик министър, до признание от МОН, че проблем има, и до частични и предимно неосъществени мерки.

Ноооо НПО с външно финансиране – организацията, която иначе има мнение за всичко – не застана до нас начело в тази кауза, не я превърна в кампания, не настоя за системна промяна. Защо? Защото тук няма идеологически заряд. Няма обучения. Няма „чувствителни теми“.

Да го кажа ясно:

‼️

Няма пари бе хора - НЯМА ПАРИ.

‼️

Има математика, ортопедия и отговорност.

За разлика от това, при всеки случай, който може да бъде интерпретиран през призмата на „психично здраве“, „тормоз“, „институционален провал“ - особено когато фактите още не са установени - въпросното НПО реагира светкавично. 

С готови тези. 

С готови искания. 

С готов списък от мерки, които неизменно водят до още контрол, още експертна власт и още финансиране.

Това не е защита на децата. 

Това е управление на трагедии.

Никой не отрича нуждата от адекватна реакция при насилие или риск. 

Но, НО... когато една организация използва смъртта на дете, за да прокарва отдавна формулирани политики, без да поеме отговорност за собствените си приоритети и пропуски, тя губи моралното право да говори от името на всички.

Децата не са инструмент.

Те не са аргумент в проектно предложение.

И със сигурност не са повод за разширяване на НПО-влияние върху училището и семейството.

Ако НПО с външно финансиране иска доверие Е крайно време да застава зад неудобните, „непечеливши“ каузи, които засягат здравето на децата тук и сега, а не само зад темите, от които се черпи огромен финансов ресурс, власт и публичност.

Лилия Божкова