Когато родителската бдителност остава единствената защита срещу глобалната търговия с плът

Търговията с човешка плът е позната от древни времена и е носела различни имена. Някога са продавали роби за тежка работа в памуковите плантации, а по-хубавичките момиченца са раждали незаконни деца на собствениците си - в немалко случаи са забременявали не по свое желание. Други са колонизирали държави и са подбирали „материал“ от окупираните земи - момчета и момичета, за всеки богаташ според интересите и извратеността му. Имало е и такива, които са пълнили харемите си с жени от завладени територии.

В по-новите, уж демократични времена покупко-продажбата на човешка плът достигна висоти, които са неразбираеми за нормалната човешка психика. Общото между всички епохи, в които търговията с човешка и детска плът е еволюирала, е едно: „успешните“ и „богатите“ хора много често са именно онези извратеняци, които извършват престъпления срещу личността с мисълта за абсолютна безнаказаност.

В новите, технологични времена снимковият и видеоматериалът се превърнаха в средство за манипулация, изнудване и контрол над висшестоящи персони. Очевидно е, че светът върви към самоунищожение, когато го управляват гнусни и извратени хора, прикривани от власт, пари и мълчание.

Преди години непълнолетната ми към онзи момент дъщеря сподели с мен, че някакъв човек ѝ е казал, че има „данни за манекенка“. Изтръпнах, но запазих хладнокръвие и ѝ казах ясно, че знам какви „данни“ има и че ако с баща ѝ сме искали да имаме кОрв@ за дъщеря, сами щяхме да я направим модел. Не стигматизирам моделите, но от изтеклите данни на световния сводник става ясно, че немалко модели са използвани именно за международен трафик на плът.

Не очаквам кой знае какви последствия за хора като семейство Клинтън, онзи принц и останалите п.до-Fiлi, които са били гости на острова на „самоубитото“ лице, нито за другите мрежи, в които се търгува плът. Това далеч не е единствената мрежа - просто е най-мащабната, разкрита публично до момента.

Отговорността като родители и общество е наша. 

Да бъдем бдителни. 

Да говорим с децата си. 

Да им обясняваме за опасностите, които ги дебнат и в реалния живот, и в онлайн пространството. 

А за да ни чуят, децата ни трябва да знаят, че са обичани и че могат да ни имат доверие.

Лилия Божкова