Кои сте тия „ние“, дето имате папа?

Съмнявам се всички българи, които гордо написаха „Habemos papam!“, да са католици

Да не се правим на пò католици от папата, само за да блеснем с модернистичната си духовност в социалните мрежи

Тази сутрин отворих социалните мрежи със свито сърце, защото очаквах да ме плисне вълната на „день победы“, бебета с шпагинчета в колички-танкове, „бессмертный полк“ и прочее, обаче вместо това пропаднах в океан от радост, че Ватиканът е избрал папа. Интересът към тази тема не е от вчера и днес. Още откакто почина папа Франциск (Бог да го прости!), обществото ни е особено чувствително към всичко, свързано със Светия престол. Сигурен съм, че ако се проведе едно статистическо проучване, то ще покаже, че на всяка статия против вероучението има поне пет други, било скърбящи за стария папа, било ликуващи за новия. Смутен съм, защото това, че към едното се отнасяме със симпатия, а към другото с омерзение, едва ли би могло да докаже друго, освен че католицизмът няма общо с вярата, а то не е така. Със сигурност не е така.

Новият папа е американец от френско-италиански произход и се казва Робърт Франсис Превò (а не Превост, както го нарекоха почти всички български медии, но те и Фейтулà Гюлен нарекоха, а и продължават да наричат, „Фетхуллах“), а пък папското му име ще е Лео (Лъв) XIV. Но не това е важно, нито е важно дали новият папа е агент на Тръмп, защото е американец (а оттам и на Путин, защото Тръмп от своя страна е агент на Путин, ама още не са се сетили), важното е, че избирането на папа беше посрещнато с такава радост, сякаш сме влезли в еврото. Най-просветлените написаха с големи букви:
Habemos papam!

Което ще рече „имаме папа“. Ама той ваш ли е, вие ли имате папа? Очевидно, защото иначе щяхте да кажете habetis (имате) или дори habent (имат), визирайки католиците и в частност гражданите на Рим, чийто митрополит се явява папата. Но щом вие, а не друг, имате папа, то значи самите вие сте римокатолици, така ли е? Съмнявам се. Съмнявам се всички българи, които днес гордо написаха „Habemos papam!“, да са католици. Вероятно много от тях си въобразяват, че са православни. Защо казваме, че си въобразяват ли? Не от лошо сърце. Просто никой не им е обяснил какви са разликите. А в момента икуменистите се мъчат да прокарат схващането, че различията не са важни – първо между християнските деноминации, а после и между всички религии накуп. Важно било това, по което си приличаме, а не онова, по което се различаваме. И това така усърдно се набива в главите на хората, че чак е нелепо да си помислиш друго, а дръзне ли някой да си помисли, тутакси го обявяват за зилот и фундаменталист. Но ако няма значение, че нещата са различни, защо изобщо са различни? Защо изобщо си правим труда да ги различаваме?

Тук въпросите са два: по какво нещата (в случая религиите) се различават и какво значение има това?
Има два три вида религии (чакай, че ще го обърнем на религиознание, дето искат да го внедрят в училище вместо вероучение!). Те биват:

1. Политеистични;
2. Дуалистични;
3. Монотеистични.

Политеистичните признават съвместното съществуване между хората и много богове, всеки от които отговаря за нещо различно и дори за едно и също нещо в различните народи отговарят различни богове. Църквата смята, че всичките тези богове всъщност са демони, следователно езичеството е демонослужение.

От дуалистичните са останали зороастризмът (ок. 120 хил. души) в Иран и Индия, мандеизъм (60-70 хил.), с известни уговорки язидизъм (ок. 800 хил.) и неогностиците като розенкройцери, теософи, антропософи, ню ейдж и т.н. При тях светът е плод на две творящи сили, обикновено добра и зла.
Монотеистичните религии почитат един Бог Творец – богът на Авраам и затова често ги наричат авраамически. Това са:

1. Юдаизмът;
2. Ислямът;
3. Християнството.

Юдаизмът се придържа към петокнижието на Моисей и за него Бог все още не е явил второ откровение под формата на месия или пророк. Те не признават Христос за бог.

Ислямът признава Христос за пророк (човек, съобщаващ на другите волята Божия), но за тях по-голям пророк е Мохамед и именно той е второто откровение на Твореца, но и той не е бог.

Християнството изповядва Боговъплъщението, при което Христос, накратко казано, е 100% бог и 100% човек. Той е помазаник (на еврейски машиях, месия; на гръцки христос), който ще направи човечеството годно за вечността, богоуподобявайки човека по един или друг начин. Християните най-общо са четири вида:

1. Православни;
2. Дохалкидонци;
3. Католици;
4. Протестанти.

Протестантите са най-много и поне аз не познавам човек, който може да ги изреди всичките. Те са характерни с това, че в борбата си срещу католическия централизъм изпадат в краен децентрализъм и изгубват всякаква съборност (католичност), която е съдбоносно важна за Домостроителството. Повечето не признават тайнството Свещенство, поради което на практика са прекъснали апостолската приемственост.

Дохалкидонците (арменци, копти) не приемат Христологическия догмат на IV Вселенски събор през 451, според който Христос е напълно подобен на Отец по своето божество и напълно подобен нам по своето човечество.

Католиците се отделят от православните по догматични, но и по политически причини. Католицизмът е много по-земен и прагматичен, бърка се в политическата и икономическата (финансовата) власт, мисионерства и се стреми да дирижира представителите на светската власт.

Окончателният разрив между православието и римокатолицизма формално се случва през 1054, когато патриарх Керуларий и кардинал Хумберт от името на вече тежко болния папа Лъв IX разменят анатеми в Константинопол. Формалния повод е догматичната промяна в Символа на вярата (Filioque-то), но истинският разрив вече е настъпил по няколко основни точки:

1. Върховенство на папата;
2. Непорочно зачатие;
3. Чистилище;
4. Целибат и т.н.

След Ватиканските събори (Първия 1869-1870 и втория 1962-1965) римокатолицизмът на практика отива в лагера на икуменизма. Вторият събор е открит от папа Йоан XXIII (нашия Анджело Ронкали) и завършва при приемника му папа Павел VI, който заедно с тогавашния константинополски патриарх Атинагор през 1965 в Йерусалим вдигат схизмите от 1054, но християнският свят на практика не приема този акт, защото различията остават и няма усилие за тяхното преодоляване, вместо което се наблюдават опити за замитането и омаловажаването им.

Защо тези различия са толкова важни, не може ли да им турим пепел и да караме нататък?

Философията на християнството накратко е следната. Човек се ражда в грях, непоправим по неговите собствени сили. Нуждае се от Боговъплъщение, от Бог, който да вземе греха от него и да го освободи от смъртта. Христос извършва това, но на човека му остава задачата да се покае, да се обърне и да се богоуподоби. Това е целта и смисълът на живота му. Това може да стане единствено като се следва Евангелието, оставено от самия Христос, докато е бил сред нас на земята. И е особено важно Евангелието да се спази точно, без никакви изменения, извращения и нововъведения. Това точно спазване е останало да го има единствено в Православието и се признава от всички останали, които не го отричат, но търсят благовидни поводи да оправдаят отклоненията си, като например „Теорията за догматичното развитие“ на кардинал Нюман. Всички наричат православните по един единствен начин – „православни“.

Запазването на Христовото учение непроменено (православно) е толкова важно, че още на Първия събор в Йерусалим апостолите постановяват, че който се моли с еретик, да бъде низвергнат, ако е свещеник, и отлъчен, ако е мирянин. Тук се сещам за една обща молитва за мир през 2019, когато папа Франциск беше тук, и сума ти наши православни не само се помолиха с него, ами казаха и Символа на вярата с filioque-то вътре.

Затова всички вие, дето викате „Имаме папа!“, нямате, освен ако не сте римокатолици. Иначе, да – на пръв поглед католицизмът изглежда политически по-адекватен от православието, но това е с цената на загуба на голяма част от мистичното му богословие. Да не се правим на пò католици от папата, само за да блеснем с модернистичната си духовност в социалните мрежи. И за да не изпадаме без вина в глупави ситуации, добре е поне в общи линии да познаваме темите, които засегнахме по-горе. А за да ги познаваме… сега внимавайте какво ще кажа! – за да ги познаваме, децата трябва да изучават вероучение. Щом като сме толкова чувствителни по въпросите за папата, патриарха, църквата и догматите, поне да не бъдем невежи. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Автор: Иван Стамболов-Сула

trud.bg