Най-притеснителното, според мен, в случая в Пловдив с младежите, които са убили жестоко 37-годишния мъж, е това, че са група от хора. Свикнали сме(Боже, свикнали) зверствата да се вършат от един човек, който веднага определяме за психопат, откачалка, чудовище. Защо изглежда нормално един човек да върши зверства, но не и група от хора? Защото се предполага, че когато един човек откачи до такава степен, не само да убие, а и да мъчи жертвата си, наоколо няма кого да го спре. Затова не го върши публично. Защото, ако около него, има поне един човек, той ще се опита да спре насилника. Камо ли десетима.
Представяте ли се петима човека извършващи мъчение над човек и още поне толкова стоящи отстрани и снимащи. Дали някой се е възпротивил? Дали някой е опитал да ги спре? Поне десет човека - бъдещи пълнолетни граждани на нашата страна, които ще гласуват и взаимодействат с нас, са стояли над бъдещия труп и са се наслаждавали над агонията му. Агония, която не възниква под влиянието на афект. Афектът понякога е извинителен. Не. Агония, която е предизвикана от предварително плануване. Какво ли се е въртяло в главичките на младежите, докато са планирали екзекуцията? Хладнокръвно, планувано убийство, не от един, а от поне десетима души - кой пряко допринесъл, кой - косвено.
Не знам дали осъзнаваме колко брутално извратено е това. Още по-извратено е, че е направено от деца, които би трябвало още да не са ощетени от живота и да не им е прещракало копчето. Не един, а поне десетима психопата на едно място. Тези деца контактуват с нашите деца, редят се с нас на опашките по магазините, ще шофират съвсем скоро. Какво мислите е отношението им към хората около тях, когато са убили така хладнокръвно? Дали изпитват емпатия? Дали им пука, че утре зад волана друсани ще отнемат живот, дали им пука, че ще навредят на някого с непочтените си действия, дали им пука, че ще пребиват жените и децата си? Надали...
Въпросът е на нас доколко ни пука, за да продължаваме да живеем така и кога най-после ще разберем, че трябва здрава ръка при отглеждането на децата, трябват здрави закони и здрави органи, които да ги следят. Проблемът е много по-дълбок, отколкото си мислим. Агресията не е спонтанен аборт на характера. Тя е отглеждано и захранвано отроче, на което не сме обръщали достатъчно внимание, което един ден се ражда и разкъсва утробите на обществото ни, което няма как освен да започне да вие от болка
Бялджип
2 hours before
" Който щади тоягата докато детето е малко, той го мрази! Ако го наказва навреме, то ще го помни и няма да се промени до края на живота си! " Това са библейски закони, доказани през хилядолетията. Нищо ново няма да открият сегашните дърдорковци и "специалисти". Нека да напомня на колегите една "знаменита" книга от миналия век. Легендарният Бенжамин Спок е написал "библия" за семействата "Грижи за бебето и детето". По нея милиони майки в САЩ и по света са отглеждали и възпитавали децата си, с надежда да станат стойностни и честни граждани и патриоти. НИЩО ПОДОБНО! От възпитаваните с тази "библия" на Спок, са се създали точно толкова престъпници, колкото и другите,, които не са я използвали! Затова моят съвет е да спазваме утвърдените от хилядолетия възпитателни норми.
Коментирай