Колко мухи в супата са необходими, за да се откажем от нея?
Според народната мъдрост – една. Според някои политици – зависи очарователна ли е мухата. А според кадровата политика напоследък – май първо трябва да преброим мухите, после да назначим комисия по ентомология и накрая да обявим, че всъщност супата никога не е била по-хубава.
Кадровата политика прилича на кухнята във всеки ресторант. Главният готвач носи отговорността за качеството на ястието, а не сервитьорът. Не защото главният готвач лично е нарязал всеки морков, а защото той е решил кой ще работи в кухнята.
Ако някой помощник-готвач обърка солта със захарта, това може да е случайност. Ако втори направи същото – вече е лош подбор. Ако трети го направи – проблемът вече не е в помощниците, а в главния готвач.
В управлението също е така.
Една лоша кадрова грешка е човешка. Две са тревожен сигнал. Три започват да приличат на система. Четири вече са кадрова философия. И т.н.
И тогава възниква един неудобен въпрос. Не колко мухи има в супата. А защо непрекъснато попадат там.
След всяка нова кадрова буря слушаме едни и същи обяснения. „Не сме знаели точно за тази мухичка. А сме готови да управляваме!“, или „Получихме първоначална невярна информация.“, или „Ще извършим проверка.“, та чак до „Виновните ще понесат отговорност.“
След което вниманието се насочва към следващата муха. Истинският въпрос обаче не е дали мухата е кацнала случайно. Истинският въпрос е дали кухнята има прозорци без мрежи. Защото добрата кадрова политика не започва с уволнението. Тя започва с подбора. С проверката. С професионализма, а не с лоялността, приятелството или старата служба и дружба. И най-вече – с готовността да се носи политическа отговорност.
Иначе рискуваме да стигнем до оригинална управленска теория:
Една муха не разваля супата.
Две – много малко влияят на вкуса на супата.
Три – вече са незначителна статистика. Супата е 1000 пъти повече от мухата в нея, значи става за ядене.
Повече от три – са медийна кампания от олигархичната опозиция.
А ако супата все още не става за ядене, вероятно виновен е... клиентът.
Боян Дуранкев
Уонко Нормалния
9 hours before
40 годинки Мрънкяне по статийки, студия и така натам. Докато всичко отиде по дяволите и вече Анархията е тотална. Никой и Нищо няма да може да направи каквото и да е на територийката с бивше име България. Докато Дефекта на Матряла е на чисто геномно ниво, да е Роб! След само 7 века Робия. Сега пак си е Робия, но демократично-краварска Робия! Преди лазеха на Москва, сега на Фашингтон. Разлика в Матряла и манталитета няма, няма как и да има по - точно.
Коментирай