Кой уби Лора?

Кой уби Лора?

Бързият отговор е: никой. Лора Непалмър се самоуби. При това самоубийството беше многостъпково. Първо куршум в сърцето, после един пълнител в главата и накрая с бензиновия трион – каквото е останало, и то на дребно. Благодаря за живото изпълнение.

Непалмър разполага с медийна власт и може да си позволи такова ритуално мероприятие. Затова се пригответе и другата седмица за порцията суицидност.

За да бъдем справедливи, доколкото е възможно в една такава несправедлива ситуация, трябва да признаем, че всеки бърка. Грантовите договори не са предвидили застраховка, покриваща бенефициентската глупост. Ето, давам им идея. Нормално е да попаднеш на грешна информация и оттам да навъртиш и грешни изводи. Проблемът е, когато си залепнал за грешката си и се гънеш като… пъп (казах пъп!) на кючеккиня, за да оправдаеш казаното.

Живеем в брутално информационно тресавище. За никого не е трудно да събере разни твърдения и да ги представи като доказателства. Да цитираш разни неща, които цитират други неща, а те – трети. Получава се като блиц дисертация на лошо платен научен работник.

Не е трудно и да манипулираш факти. Всяка глупост може да бъде сложена в кавички и отговорността за казаното да се измести. Вече разполагаме и с изкуствен интелект и с лекота може да се изфабрикува и клип, в който да кажем ясно и категорично, че граф Игнатиев лично слага примката на врата на Апостола. После близък кадър как с графския си език (който забелязваме, че е раздвоен, защото е рептил… ама вие не знаехте ли?) се опитва да го оближе по ухото. После рита столчето и крещи: „Слава на Путин“. (Бас ловя, че 90% от джензитата няма да усетят времевия парадокс.) Видеото ще го има черно на бяло, което в случая ще бъде цветно, че дори и подкрепено с автоматични английски субтитри, за да покрие по-голяма аудитория.

Ето, лесно е. Дори аз мога да го направя, но тук идва и най-важният въпрос: желая ли да го направя? Това ще ме направи ли прав или мъдър или знаещ или убедителен? Или всичко това ще се събере в една точка и заради френетичната си тъпотия ще стана някак отвътре мъртъв. Въпрос на избор и желание.

Затова спрете разследването. Живеем в свят, в който дори извратените желания се допускат. Затова Лора никой не я е убивал. Самоуби се хайванчето. Поне на нас остави – както казва наскоро завърналият се ескорт от Дубай – „усмихнат ден“ и чувството да сме блажени. Каквото и да значи това.

Емил Йотовски