Който е гледал парада в Китай, разбира, че се ражда нов свят

Който е гледал парада в Китай, разбира, че се ражда нов свят. Геополитическият императив на САЩ е да не позволяват на нито една сила да установи господство в Евразия. Затова създаването на хаос от всякакъв характер е в основата на доктрината им за глобално надмощие.

Украйна е именно такъв хаос, който следва да се разширява, а не да се свива. Това го знаят и децата. В този смисъл двойната игра на САЩ – Тръмп vs. глобалистите, и обратно – е просто трик в международната интервенция. Абе искаме мир в Украйна, но подготвяме Европа за война.

Лошото е, че Европа става жертва на многостранни удари, и вместо да се свести, тя все повече затъва безпомощно. От гледна точка на САЩ... хаотизирането на Европа и превръщането й в активна зона за предизвикване на Русия, каквато беше Украйна доскоро, е добър изход, добър ход за забавяне на азиатското нарастване.

Подходът към Китай минава през дърпане на килимчето по периферията. И опитите за фрагментиране на районите от различни страни на държавата-обект. САЩ демонстрират, че се опитват да намерят баланс и да умиротворяват, в любимата си позиция на вечния глобален полицай, уж по-разумен от другите. Но истината е съвсем обратна. САЩ следват доктрината си и истерично се опитват да задържат абсолютната хегемониална позиция, която имаха неотдавна. Парадът на Си Дзинпин и неговата реч обаче показват, че САЩ са изтървали нещо. Русия още не се е сгромолясала, какъвто израз обича да употребява Фридман, а Китай не е в тежка икономическа криза. Напротив, заради държавното планиране и целеполагане, Китай се развива три пъти по-бързо от САЩ. Дори да имат флуктуации, китайците вече не могат да бъдат спрени.

В сравнение със сляпата и самоприключващата се Европа, китайците навлизат в следващия век. Мащабът ги защитава от възможна американска интервенция, затова американците имат обичайния си подход на бавно ронене оттук-оттам, на създаването на изкуствени конфликти по периферията или в съседство, на използване на враговете на Китай за предизвикване и харчене на енергия, на употребата на грандомански съюзи, мотивирани от китайската заплаха, на опити за вътрешно разграждане с инструментите на медиите, оглупяващия разгул, девалвирането на образованието и въвеждането на НПО-паралелната власт и пр. да не изброявам до безкрайност. Китай обаче нараства, защото е затворена система, която не пропуска голяма част този елементарен инструментариум да подрива държавността. Има проблеми, и там има подхранвани отвън либералстващи претенденти за властта, но все още Си Дзинпин ги удържа и опитва да се справи с тях. Не защото е диктатор, а защото с тях пристига и всичко останало - разтваряне на държавните институции и привеждането им в слабоработещ режим, граждански хаос и пробиви в сигурността.

Западната демокрация се саморазгроми и сама даде ход за възход на източните автократични общества. Ще си помисли човек, че имаше и има някакъв сложен, тих, отмъстителен и „безшевен“ заговор за унищожаването на християнския свят, особено на Европа! Но да се върна на Китай. За да бъде натиснат Китай, смален и върнат обратно в деградация, трябва да се пробие властта, да се либерализира и отвори за външни влияния. А Китайската комунистическа партия много внимава да не последва съдбата на Русия, когато се опита да направи преход към някакъв вид демократичен модел, но постигна олигархичен безпорядък и безпомощност на държавата. Парадът в Китай донесе аромат от новата игра в Азия. Можем много да говорим за недемократични властови практики, за замърсяването и лошите условия на живот в много градове на Китай, свързани с опасни производства, можем да говорим за граждански права, ограничителни режими на живот, липса на свобода в западния смисъл на тази дума, номенклатурни привилегии, култ към личността, изкривени пазарни отношения, назначени капиталисти, планирана икономика, корупция на средни нива, хиперболизиране на успехите и скриване на лошите страни, двойна реалност, и огромен брой хора, живеещи в бедност. НО истината е, че Китай ИДВА, а ние си ОТИВАМЕ.

Калина Андролова