КОЙТО ПЛАЩА, ТОЙ ПОРЪЧВА И МУЗИКАТА, И СКРЪБТА

Който плаща, той поръчва музиката, а в сегашния случай – и скръбта. 
Говоря за смъртта на папа Франциск. 
Написах добри думи за него. Мисля си – добри, човешки думи за този папа. 
Но отразяването на смъртта му ще ме накара да забравя какво съм си мислел досега. 

Това не е отразяване на смърт – това вече се превръща в издевателство. И в нещо още по-просто и страшно – в пълно незачитане на чувствата на източноправославния човек. Има огромна разлика между скръбта за духовния водач на католиците и пълния слугинаж на нашите три основни медии. 
Снощи си говорихме по телефона с една от най-добрите съвременни български белетристки. Тази жена – дълбок познавач на живота на българите, на техния бит и душевност, беше изумена от това, което вършат медиите. Светът бил в шок от смъртта на папата. „Представяш ли си, светът бил в шок от смъртта на папата?“ – От това беше поразена тя.

Немалка част от света скърби за папа Франциск, но светът отдавна е в шок от това, че навсякъде вече има войни.
В шок е, че се избиват невинни хора – жени и деца. 
От това, че полудели от милиардите си богаташи изпращат гаджетата си в Космоса. 
От това, че президенти с деменция се ръкуват с въздуха.
Светът е в шок от глада и липсата на вода по земята, от цинизма и неравенството.
Светът отдавна е в шок – в пълен шок от всичко това. 
Смъртта на папата е просто детайл от този шок. 
Отразяването на смъртта на Франциск едно към едно копира отразяването на смъртта на английската кралица Елизабет Втора преди няколко години. То са подробности, то са детайли, спомени на очевидци, послания, завещания, приноси – няма лошо, но трябва да има мяра. Трябва да има мяра и граници в подмазването. Колкото и да ми е симпатичен папа Франциск, някак си не мога да приема, че той е светец, а патриархът на Москва например – дявол. Трудно ми е да приема, че папа Франциск е светец, а нашият млад патриарх Даниил е дявол. А общо взето такива неща най-често могат да бъдат прочетени и чути в нашите средства за осведомяване. 
И тук вече не става дума само за война срещу православието. Става дума за пълно несъобразяване с това, какво мислим ние, какво чувстваме и какво очакваме. Ще го кажа простичко – за слива не ни бръснат тези, които плащат и музиката, и скръбта.

Имам чувство, че на едно и също място сутрин се правят оперативките (летучките) и на трите ни централни телевизии. Един и същи патос, една и съща тъга, една и съща цел и, разбира се, един единен обратен ефект – колкото повече се реве по телевизиите за папата, толкова повече ще изчезва той от съзнанието ни като добър човек и добър папа и толкова повече ще става актуална мисълта: „Който плаща, той поръчва музиката, той поръчва и скръбта и погребенията“.

Представям си как ще бъде използвано погребението на папа Франциск за политически цели. Владимир Путин няма да отиде, това е ясно. Но се питам какво ще прави там Зеленски, който общо взето нарече папата глупав старец, когато Франциск каза, че да се признае поражение и да се развее бяло знаме понякога е въпрос на сила и мъдрост. Франциск искаше мир – мир и в Украйна, и в Газа, и ще видите как точно тези, които не искат мир, ще свеждат глави пред ковчега му. Пред обикновения му - като на обикновените хора -ковчег.

И тогава става така, че който плаща, поръчва и музиката, и погребението, и шоуто по време на погребението, и фалша, и договорките. И всичко, каквото можете да си помислите.

Николай Милчев