Линч винаги е бил бастион на свободата на словото

Дейвид Линч:

„Започвам да плача като бебе, когато чуя тези песни“

....

Линч винаги е бил бастион на свободата на словото, но и на изображението. Музиката в неговите филми изцяло е подвластна на неговото желание - всичко до последната секунда - какво да звучи, какво да отзвучава, какво се чува по радиото в къщата през отворения прозорец, докато един от неговите герои отминава с колата, както и кава е песента, която се "върти" в същата тази кола; колко пъти и защо се повтаря тази или друга тема от популярна песен от онези години - всичко това е подвластно на желанието му за съвършенство. Впрочем - Тарантино прави абсолютно същото в неговите филми, повлиян точно от Линч. Но същото е поведението и на Уди Алън - там вече примерите са паталогични...

...

Но конкретно - сетлистата с песните му. Помолен просто да ги изброи, а и после да коментира Линч казва твърде малко, но съществено - ето какво:

Някои от включените песни са взети от дните ми в Туин Пийкс, като дори отразяват стила ми на писане или се вплитат в работата ми.

Една песен, по-специално, стана неразделна част от завръщането на шоуто, „I've Been Loving You Too Long“ на Отис Рединг, но беше свързана с моето обожание за поп фестивала в Монтерей през 1967. Там беше Джанис Джоплин с Big Brother и Holding Company, правещи „Ball and Chain“, „Wild“ на Джими Хендрикс, но там беше Отис Рединг. Когато чуя тези три неща, направо се побърквам колко са страхотни.”

(да припомним на българската публика и меломаните:

Международният поп фестивал в Монтерей е тридневен музикален фестивал, проведен от 16 до 18 юни 1967 на панаирните площадки на окръг Монтерей в Монтерей, Калифорния. Фестивалът е запомнен с първите големи американски изяви на Jimi Hendrix Experience, The Who и Ravi Shankar, първото широкомащабно публично изпълнение на Джанис Джоплин и представянето на Отис Рединг пред масовата американска публика.)

Д.Л.: „С Отис Рединг достигаме до това място в него и просто не можех да повярвам на тази версия. Беше толкова, толкова, толкова красиво. прчето е едно от любимите ми за всички времена. Просто полудявам. Започвам да плача като бебе, когато чуя това нещо."

Много от песните, включени в този списък идват от ранните (младежки) години на Линч, а той държи на блясъка на златни старини като класическата „Peggy Sue“ на Бъди Холи, както и блестящата красота на Рой Орбисън, „My Prayer“. Но имаше и намигвания към авангардните експерименти, които човек може би по-лесно би свързал с Линч.

Изпълнители като Pixies, Björk и David Bowie, с които Линч работи по Walk in the Fire, се споменават като поредни източници на вдъхновение за режисьора. Независимо дали става въпрос за музиката му или за неговото екранно изкуство, музиката влияе върху цялостното му творчество. Линч изповядва любовта си към Depeche Mode, което може да е лека изненада за феновете. Един изпълнител, който няма да бъде изненада, е Боб Дилън и дори направи кавър на песента му „The Ballad of Hollis Brown“ в записа му The Big Dream.

Ето го този убийствен сетлист - любимите парчета на Дейвид Линч.

Ако икате да чуете нещо, което виждте тук за първи път - c/p (демек - copy/paste) и бързо към Тубата ( YouTube)

Позволявам си да отбележа две песни, които безмилостно се зковават в паметта заради съвършенството и симбиозата между звук и филм (клип):

Chris Isaak – ‘Wicked Game’

Neil Young – ‘Love and War’

• The Platters – ‘My Prayer’

• Paris Sisters – ‘I Love How You Love Me’

• Booker T &The MG’s – ‘Green Onions’

• Otis Redding – ‘I’ve Been Loving You Too Long

• Big Brother and The Holding Company – ‘Ball and Chain’

• Jimi Hendrix – ‘Wild Thing’

• TV on the Radio – ‘Second Song’