МЕЧТАЯ СИ ЗА БЪЛГАРИЯ БЕЗ…

По мирен път няма да стане. Вече не. По демократичен – също е невъзможно. Така наречените демократи се оказаха диктатори. Самовлюбени нарциси, разговарящи единствено с огледалото пред себе си.
Живеем в два различни свята. Те – в именията и в света на парите си, ние едва сме живи по села и паланки. Те пият шампанско, ние нямаме вода да си умием очите. 
Пресилено ли ви се струва, драматично? А истина ли е? Помислете си дали е истина. 
Любен Дилов – син си мечтаел полицията да бие. 
А аз си мечтая за България без Любен Дилов – син. Нека господинът отиде в държави, в които полицията бие още повече. 

Мечтая си за България без Асен Агов, без Дияна Дамянова и без Алгафари (по-малкия Алгафари, тариката). Дияна Дамянова твърди, че в България сега се изграждало гражданско общество – лека-полека. В България сега се изгражда скупчено общество в градовете и никакво такова в останалата част на територията България. 
България е пред етнически взрив и конфликт, а Дияна Дамянова говори за гражданско общество. Не ѝ ща нито пиарстването, нито приказките. 
Много им личи на угояваните телета – те не ходят никъде, затварят ги в обори и ги тъпчат непрекъснато с фураж и смески. На врата – синджир, в устата – фураж и смески.
Мечтая си за България без угоявани телета от рода на Поптодорова, Харизанов, Хараланов, Араламбиев. Мечтая си и за България без нерези и бикове. 
Мечтая си за България без съд и прокуратура, без кметове и областни управители и най вече – без техните роднини и господари. 

Гражданско общество ли? Кланова бандитска държава с изгнил и вонящ политически боклук. 
Наскоро четох, че неандерталците, които живеели хиляди години заедно с нашите предполагаеми предшественици хомо сапиенс, били с повече мозък, много по-набити, яки и мускулести. Това за мозъка го оставям настрани, но че са приличали на маймуняци, го вярвам напълно. Господи боже – създателю на всичко на небето и на земята! Кога и защо върна неандерталците по земите ни? И защо им даде власт, боже?
Мразя го тоя Дарвин, но понякога изтръпвам, като си помисля, че е прав. 
Мечтая си за свят, в който поне веднъж Нидал Алгафари няма да се хили по телевизията като човек, който току-що е преписал на контролно по математика. Същата повратлива фигура Нидал тая сутрин се опита да се кара на рокерите и да им дава съвети. Рокерите щели да протестират за загинали свои другари мотористи, обаче щели да го правят в десет часа вечерта и от шума на моторите много народ щял да ги псува и да ги намрази. Тоест – не знаели как да протестират. Не се правело така.
Най-добре е рокерите да си оставят моторите, да си съблекат якетата и дрехите, да изчакат да стане полунощ и в бели премени по витошките ливади да се въртят в кръг и да пеят тихи песни. 
Така трябва да протестират и всички други протестиращи – като не помръдват, не говорят нищо и дишат само през носа си.Да протестират наум и чрез медитация. За да имат ефект протестите – според господин Алгафари. 

Още веднъж ви казвам – мечтая си за България без Алгафари, без Лорел, без брадатия Киро, без академик Денков. Мечтая си за свят без социалисти като Кирил Добрев, Гуцанов и Зафиров. 
Мечтая си за България без пластелинови хора като Явор Божанков, като Наталия Киселова. 
Мечтая си за България без активни борци срещу комунизма, без подмазвачи и ренегати. 
И си мечтая за България с няколко писатели, които понякога да пишат и това, което виждат. Толкова ли е трудно? 
По мирен път няма да стане. По немирен – ще се избием. И без това сме се намразили страшно. Ако не се избием и ако не стане гражданска война, ще ни хвърлят в друга война – сещате се в каква. Ще ни хвърлят и окото им няма да мигне, защото те не ни искат. Защото ги е яд, че сме живи и че си отваряме устата. 

Много народ се е качил на черешата, друса се с власт, с лъжи и с телевизии, пъчи се, плюе и маже и не вижда, че тая година нямаше череши – черешите измръзнаха. И че се задават сушави години без череши. 
Мечтая си за България, в която да има и българи и да не ни управляват най-простите от най-простите, които размесиха калта с чистата вода. И думите с помия. Това ми е голяма болка. 

Николай Милчев