Ако на днешния ден не си кажем добри думи, кога друг път?
Христос воскресе! Ето ги най-добрите думи. Ето я надеждата.
Тази сутрин влязохме в църквата да запалим свещ. И се омазахме с мед. Запалихме свещи и се омазахме с мед – по пръстите, по лактите, че даже и по якето. Шушляково яке, само че омазано с мед навръх Великден – как ви се струва? Приказка цяла.
Жена от село черпеше в храма с пита и мед за здраве на сина си, затова се омазахме с мед.
Напълнило ми се е сърцето със светлина. Ходя по-леко. Осъзнавам, че нищо не ме боли, очите ми преливат от зеленина и от дълбоко, усещане, че Животът е вечен, че не може току-така да изчезне всичко. И че Бог ще се погрижи за това.
Миналата година, горе-долу по същото време, един синигер си направи гнездо под стряхата на къщата. Сигурно защото се вдигаше голяма дандания от ремонтите, които бях подхванал, синигерът се ядоса и си разхвърля гнездото. Както го беше направил, взе, та го разхвърля като ядосан човек.
Тази година, след като всичко горе-долу е направено и няма ремонти, и е дошла една тишина – относителна тишина, се появиха не едно, а три синигерови гнезда. Допускам, че оня – сърдития от миналата година, синигер се е успокоил по същия начин, по който и аз се успокоих, и е поканил още двама свои приятели да си направят гнезда в двора ни – цяла махала от синигери се явиха в двора ни.
Навръх Великден срещнахме и бръмбари по пътя – още не много големи, но вече лъскави и красиви, гущер прошумоля, гиздовранка се обърна с гръб да не ѝ изядем орехчето, гривеци чухме да пеят, две диви патици също се явиха в небето. А реката хем е силна и млада, хем е зелена и непокорна и като я гледам, не мога да спра да се учудвам на всичко, което е в нея и около нея – камъчета, риби, раци, върби, треви, брегове, птици, облаци, хора… И една бяла кобила, и даже едно магаре видяхме. Неописуем Великден! Усещам го с всеки сантиметър от тялото си. И се дивя, и се прехласвам на Възкресението на живота.
Казват, че Христос е навсякъде, и сигурно е така. Но аз най-добре го виждам тук – в боядисаните яйца, в бирите, които пият мъжете още от сутринта, в момчетиите, които карат като луди моторите си, в маанетата и чалга музиката в циганските дворове, в бабичката, която кара каручка с тор – във всичко, във всичко има Божие проявление и закономерност, които не ми е съдено нито да разбирам докрай, нито да оценявам.
Вчера бях гневен и писах гневно, и ме обиждаха, и аз писах обидни неща. Но днес ми е хубаво и думите ми са медени.
Днес съм уморен от красота и съм на Острова на Възкресението – в къщата си до църквата.
Николай Милчев
Червената шапчица
3 hours before
Май взехте много да преигравате вече с този празник, а... Не ви ли писна да се правите на по-католици от папата... София усъмна в оглушителна тишина... Всички жълтопаветни демократи от люлин, младост, обеля и овча купел се изпариха. 40 дни да постиш не е добра идея, май... останете си на село и хич не се връщайте в София....
Коментирай