Медиите у нас се хранят с кръв и трагедии

Дълго време мислих какво да ви пожелая за Нова година, но накрая реших да напиша това:

Забелязвате ли, че сега всички медии тръбят за жертвите на взрива в швейцарския курорт, но либералната общност не се тръшка за тези хора, няма швейцарски знаменца по профилните снимки, няма съболезнования, сълзи, Je suis Switzerland, няма ни вопъл, ни стон. Кои са тези, че да им ревем? Някаква държава извън ЕС, която се има за демократична?

Медиите отразяват Швейцария, когато има трагедия, но когато там се провеждат важни референдуми, в това число по въпроси като промени в данъчни закони, членства в съюзи и други подобни, медиите мълчат. Това е така, защото Швейцария е неудобна за либералната диктатура. Швейцария е независима, тя е прекрасната свободна черна овца на Европа, защото преди повече от век е въвела референдумите като форма на гражданско участие и е започнала да се учи на истинска демокрация, защото нейните хора, били те фермери, занаятчии или професори и учени, имат право на глас.

И не ми обяснявайте, че българите не ставаме и сме тъпи, за да гласуваме на референдуми. Същата тази либерална аристокрация, която ни е стъпила на врата с фалшивите си свободи, която размахва новите комсомолски лозунги дори по-нахъсано от нейните соцпредшественици, та, същата тя, която се фука, че събрала стотици хиляди на протест по площадите на българските градове, не позволи дори на тези протестиращи да дадат гласа си на референдум.

Нейно величество демагогията няма да допусне хората по площадите да провеждат референдуми. Протестиращите сме просто необходимата тълпа, която да проправи пътя на нейно либерално величество към дворците на властта. Но да проведе референдум? Не, тъпи сме, ставаме само да скачаме по площадите.

И тъй като надеждата наистина е в младите, кажете им това. Аз го казвам на моите ученици, повечето от които са пълнолетни. Обяснявам им, че няма демокрация, скрита зад полицейски кордони и заключени врати. Обяснявам им, че страната, в която хората не протестират, а имат право на решения, е най-демократичната в Европа.

Медиите у нас се хранят с кръв и трагедии. Но мълчат за истинската демокрация. Това бе една от причините преди години да се оттегля от журналистиката и да стана учителка.

Ваше либерално притворство, ний сме идиоти и ставаме само за пълнеж на вашите протестърски сбирки. И да гласуваме на избори - тогава сме необходими и най-милите ви. За друго не ставаме. Простете моя прост учителски акъл, но няма да гласувам за вас. И ще обясня защо на моите младежи.

Мила моя свободна Швейцария, съболезнования за трагедията...

Лидия Делирадева