Мека, Ердоган и сянката на Израел: започва ли новата голяма игра в Близкия изток?

Без фанфари, без гръмки речи за „исторически мир“, Турция, Саудитска Арабия и Пакистан подписаха споразумение за взаимна отбрана.

Или това е момент, в който и трите държави казват:

„Ако една от нас бъде ударена, останалите няма да стоят безучастни.“

В Мека седнаха на една маса Мохамед бин Салман, Реджеп Тайип Ердоган и Шехбаз Шариф.

Един контролира най-богатата арабска монархия, другият мечтае да върне Турция в ролята на водеща сила в мюсюлманския свят, а третият представлява държава с ядрено оръжие.

Саудитска Арабия носи парите и влиянието.

Турция носи армията, дроновете и амбицията за нещо … велико.

А Пакистан има стратегическата тежест и ядреното възпиране.

Събрани заедно, те вече не изглеждат като временна коалиция, а като нова ос на сунитската мощ.

И тук … най-интересното не е самото споразумение, а това че

Саудитска Арабия е стратегически партньор на САЩ и през последните години Рияд и Тел Авив постепенно изграждаха неофициални канали за сигурност, особено срещу Иран. Мнозина от нас очакваха, че рано или късно ще се стигне до официална нормализация…

Само че на масата в Мека седна Ердоган - човекът, който през последните години превърна конфликта с Израел в една от основните теми на външната си политика.

След войната в Газа отношенията между Турция и Израел се сринаха до ниво, което трудно може да се нарече просто „дипломатическо напрежение“.

Анкара обвини Израел в геноцид, защити открито палестинската кауза, поддържа контакти с представители на Хамас и най-вече

използва все по-остър тон срещу правителството на Нетаняху.

От своя страна пък Израел гледа на Турция не просто като на неудобен съсед, а като на регионален конкурент, който се опитва да разшири влиянието си от Сирия до Източното Средиземноморие.

И сега …?

В Тел Авив вероятно няма да изпаднат в паника, но със сигурност ще си направят една добра сметка…

Защото досега Турция можеше да бъде представяна като държава с остри изказвания, но с ограничена подкрепа в арабския свят. Но след Мека днес … тази теза вече не е толкова убедителна.

Ердоган получи нещо много по-ценно от нови оръжия … и това е политическа легитимност от Рияд.

Или това означава, че Турция вече не изглежда изолирана.

И някак си историята става още по-интересна … с появата на Пакистан.

Исламабад никога не е признавал Израел за държава, а и традиционно подкрепя палестинската кауза.

И … самото му присъствие в този формат придава на споразумението един съвсем различен мащаб.

За Израел именно пакистанският елемент е най-неприятен, защото страната разполага с ядрено оръжие, има тесни връзки с Китай, а може и да предоставя военни кадри, пилоти и технологии на партньорите си.

Това не означава, че Пакистан ще насочи ядрените си сили срещу Израел, но включването му в тристранен отбранителен формат повишава стратегическата тежест на Турция.

Представете си само как изглежда това от израелска гледна точка:

- Турция, която е в открит политически конфликт с Израел;

- Пакистан, една ядрена държава, която не признава Израел;

- И Саудитска Арабия - най-влиятелната сунитска монархия.

И все пак Рияд едва ли е тръгнал към анти-израелски кръстоносен поход, защото саудитците имат твърде много за губене…

американски оръжейни сделки, инвестиции за Vision 2030, стабилността на петролните си пазари,а и най-вече собствената си сигурност срещу Иран.

По-скоро изглежда, че Мохамед бин Салман се опитва да играе на три шахматни дъски едновременно:

- със САЩ (за сигурност и технологии),

- с Израел (за координация срещу Иран),

- и с Турция (за влияние в сунитския свят).

Това разбира се е рискована, но изключително прагматична стратегия. С други думи, Рияд е стигнал до извода, че не може да разчита само на Вашингтон.

А какво печели Ердоган?

Вероятно най-много от всички.

След години на напрежение със Запада, икономически проблеми и конфликти с Израел, турският президент получава възможност да се представи като централна фигура в нов регионален съюз.

И тук вече не става дума само за Близкия изток.

Това засяга и Гърция, Кипър и цяла Европа.

По-силна Турция, подкрепена финансово от Саудитска Арабия и стратегически от Пакистан, означава по-голяма тежест в

Източното Средиземноморие, в енергийните маршрути, в миграционния натиск и разбира се в регионалната сигурност.

Най-вероятният резултат от всичко това няма да бъде война между Турция и Израел.

По-вероятно е да видим още по-остра политическа конфронтация, повече напрежение в Сирия и Средиземноморието и постепенно … оформяне на два конкуриращи се центъра на влияние.

От едната страна - Израел, подкрепян от САЩ и част от арабските монархии. А от другата - Турция, която се стреми да оглави един по-независим сунитски блок.

Има ли връзка всичко това с Иран?

Официално трите правителства твърдят, че пактът не е насочен срещу конкретна държава, но въпреки това почти всички международни анализи го свързват с нарастващото влияние на Иран в региона и с войната, която обхвана различни части от Близкия изток. (Иран вече реагира критично и омаловажи значението на споразумението).

Как ще реагират САЩ?

Американците естествено няма да са доволни, ако Турция използва този пакт, за да води агресивна анти-израелска политика и ако

този съюз започне да действа извън американската система за сигурност.

Но САЩ могат да приемат пакта, ако той укрепва саудитската отбрана срещу Иран и намалява нуждата от директно американско военно присъствие. И още нещо , което е важно за Вашингтон … съюзът да държи Турция ангажирана в рамките на НАТО, а не в руска или китайска орбита.

Защо някои наричат този пакт „Ислямско НАТО“?

Ами … защото има клауза за взаимна защита, като съчетава саудитския финансов ресурс, турската военна индустрия и пакистанските въоръжени сили.

А също така създава институционализирана рамка за колективна сигурност.

Но има и една важна разлика… засега няма общо командване, общи войски или наднационална структура, каквато има НАТО…но…

И ако трябва да обобщим случилото се днес в Мека с няколко дими….. Подписан е един отбранителен договор, като беше изпратено ясно послание от Турция, че тя вече не иска да бъде периферен играч, а един от архитектите на новия Близък изток … и това неизбежно минава през сблъсък на интереси с Израел.

————

Росица Калинова