МИГРАЦИИ

Приехме – с наивността, с която приемаме и всичко друго – че вече сме разпилян Народ, не сме баш катунари, но с лекота прибягваме от място в място. Никой не си направи труда да изследва, какво се случва с нас при най-голямото преселение, с което ни ощастливи Прехода - когато около два милиона души се ометоха оттук. 

Петър Увалиев нарече мигрантите ни „никъдници“ – и толкова десетилетия по-късно никой не успя да надхвърли прозорливостта на това твърдение. А в Лондон – великият град, от който Увалиев правеше знаменитите си коментари – едва наскоро нашите несретници успяха да се съберат и да намерят пари за българска църква. 

Да не издребняваме излишно – няма щастливи „никъдници“. Има обаче една „миграция“, която е дори по-жестока, по-унищожителна от видимата – и това е лутането на нашите хора между Минало и Настояще. То е опустошителна за всеки човек, дори той да не си дава сметка за това. И тази беда се стовари върху главата на клетия българин – а той лекомислено се примири с лъжите на тукашните новоизпечени европеиди с напукани пети. Нямаше и достатъчно смели гласове, които да проникнат до същината и последиците от това „преселение“.

И неусетно мигриращият Народ се оказа в плен на мигриращите Лъжи. 

Хичкок казва нещо по този повод: „Емигрирах в Съединените щати по линия на нещо като културен обмен, само че никой не знае какво беше изпратено обратно, защото британците се страхуват да отворят пакета“. 

Нашите страхове са още по-големи. Боим се даже да помислим, какво ни върнаха/връщат вместо нашите обезпаметени никъдници? Никой не се интересува от това. Каква промяна можем да очакваме от тях – и, изобщо, в състояние ли са да се преборят с тукашните измамници? 

Задавали ли сте си въпроса, как оцелява един Народ, който присъства на хладнокръвното линчуване и унищожаване на Паметта за Миналото му? Със сигурност има немалко хора, които страдат от това, но са се примирили, че трябва да живеят с усещането за непоправима загуба – отиват си и остават все по-малко светли личности, заменят ги брутални нищожества, някакъв наркоман става министър на културата, а пък Господинов ставал и за президент – и това се лансира от авторитетни медии. А е ясно, че вече няма хора за нищо.

Модата днес е да се натрапват хора-сенки.

Насилието, което се упражнява посредством Забравата – това е истинският Тероризъм. И ние отново се оказахме най-усърдни в това отношение. А имаме и нахалството да се хвалим с направо нетърпими идиотщини: ще правим, нейде в Родопите, най-бързата кола в света, а някакъв хайванин се дере: „Ела, Европо, ела в Своге, да видиш как се правят пътища!“ 

И в телевизиите са наблюдава едно странно явление: мигриращи водещи. Например, Мая Костадинова/БНТ я натовариха да води, освен собственото си, и две чужди предавания. Тя очевидно е в добра форма, вечно е усмихната, но става и все по-иронична, сякаш едва издържа събеседниците си – но в подобно състояние би трябвало да бъде всеки водещ, който все още не е оставил почтеността си в някоя заложна къща. Успя някак да измъкне от бившия министър на екологията Юлиян Попов един направо умопомрачителен факт. Това е същият Попов, който преди време обяви: „Кристална лъжа е, че преди 30 години сме били нещо, а сега сме нищо“. Пред Мая обаче събра кураж, за да признае, цитат: „Сега се напояват около 3% от това, което е било през 1985 година“?!

„Брех, мама му стара – е ревнала в този момент публиката – евалла за кристалната истина!“ Сетне, очаквано, Попов направи опит да замаже казаното, както се полага за пред една национална телевизия: „Напоителни системи" е предприятие и трябва ясно да се отдели от което и да е било министерство и да се управлява като добро предприятие. Не се дава възможност на този тип предприятия да въведат бизнес-логика в своето поведение"- дрън-дрън ярина, но вече бе изпуснал кристалната истина.

Няма да ви връщам 30 години назад – а само няколко седмици, за да преглътнем още някои кристални истини, поднесени от достоверни източници: една трета от българите преживяват някак в риск от бедност; почивката е лукс за половината от тях; доходите растат, но бедните се увеличават; двойно повече са бедните пенсионери, въпреки увеличенията на пенсиите за последните 10 години… Унизително се провалихме с домакинството на сесията на ЮНЕСКО, но пък с 1/един процент бяха увеличени заплатите на библиотекарите от Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“… А и златарите от „Дънди Прешъс“ подхвърлиха няколко трошици от милиардните си печалби за „развитието на региона“ – но внимателно, за да не увредят репутацията ни на държава, която по най-тъпанарския начин се лишава от богатствата си. 

В Би Ти Ви пък наблюдаваме миграции от друг порядък – там продължават колебанията около допълнителната емисия на „Лице в лице“ след централните новини. Миналата седмица водещите на новините Виктория Петрова и Юксел Кадриев отново се появиха в нея и, както беше и в предишните им гастроли, се справиха отлично. Сякаш някой иска да подскаже, че са по-подходящи за тази роля от титулярката Цв. Р. Публиката няма нужда да бъде убеждавана, тя със сигурност им има по-голямо доверие. Те са отлично обиграна двойка и една привидно незначителна подробност е доказателство за това: независимо, че са двама, никога не изпадат в истеричния цайтнот, който по правило измъчва Цв. Още докато открива разговора, тя вече е изнемощяла и кърши ръце и твърде рядко успява да постигне предназначението му. Виктория и Юксел са в чудесна хармония – имало е случаи, когато Юксел почти не взема участие в разговора, понеже е преценил, че той се развива добре. Двамата имат и друго едно предимство: те вече са „отгледали“ в новините сюжета, който предстои да представят в „Лице в лице“, и до голяма степен са го осмислили. Публиката отдавна ги е припознала за водещи – сега обаче телевизията иска да ги „затвори“ в далеч по-семплата им роля на „говорители“.

Иначе генерално, като цяло, телевизионният разговор на политиканите с Народа става все по-безцветен, изпразнен от съдържание, съвсем скоро няма и да съществува. Народът не страда от това, политиците пък още по-малко. Те ще продължават да каканижат баналностите си – а тъй наречените „публицистични“ предавания охотно ще ги толерират. Няма да се откажат безкритично да приемат и яловите им размишления за Народа, доколкото изобщо ги има, например – защо българите приемат Европа, но не приемат еврото? И да отбягват очевидния отговор: Народът не вярва на еврото, понеже не вярва на властниците си, на всички без изключение. Те пък не си дават сметка, че провалите оставят незаличими следи в Паметта му. От 2007-а година, когато се включихме в Съюза, Народът е свидетел и потърпевш от безброй провали – практически почти във всичко. 18 години беше разрушавано всякакво доверие между Народ и Власт. Вече всичко се случва без участието на Народа – масовият, същинският Народ – и понякога без участието на политиканите. 

И проява на особена подлост е да се твърди, че Народът нямал воля за промени! А вие, нещастни случайници, имате ли я - и как я проявявате?

Позволяват си безсрамно да одумват Народа - като някаква безлична тълпа. Дерат го с глуповати размишления, унижават го – и това е може би по-страшно дори от оскотяването на живота му, за което те нямат очи. Това е оскотяване с думи.

И накрая ще решат, че всичко това се е случило твърде отдавна - извън лимитите на мижавата им Памет. 

И отдавна е приключило. 

Но то няма да е приключило. 

И никога няма да приключи.

Кеворк Кеворкян