Моето отворено питане
Кога журналистите ще престанат да задават въпроса: „Чий е Крим?“. И за да не ги обвинят в полярност, да продължават с: „Чия е Гренландия?“.
Кога по естествен път ще се роди въпросът:
ЧИЯ Е БЪЛГАРИЯ ?
— Ама как така чия? — ще възрази ококорената журналистика. — То е ясно! ( Но отговорът ще е замотан в думи като демокрация, конституция, правов ред.) Я, вие – ще продължи журналистиката - се концентрирайте върху Крим и Гренландия и да не се занимавате с тъпотии като чия била България!
Правилно прочетохте. Собствеността на България е сведена до журналистическа тъпотия. При това откровена тъпотия, с която биха се занимавали само идиоти. Също така тъпотии са и произтичащите въпроси: Как България може да се върне на законните си собственици? И, въобще, има ли законни собственици?
Днес ако попитате „чия е България“ ще гледате сеир.
Питайте някое НПО: „Чия е България?“. То ще ви отговори, че това не е обект на тяхната дейност, ама вие питайте. Питайте главния прокурор, министър-председателя, президента. Питайте, бе! Защото този наглед ясен въпрос в момента хич няма ясен и точен отговор и това всички го знаем. Знаем го, по всяко едно държавно действие от последните много години. Знаем го, но не го коментираме. Защото ни се обяснява, че това са тъпотии. Несериозни въпроси. Направо плоскоземство. За нас е по-важно да следим чий е Крим, Гренландия и в паузите да узнаваме как се готви суфле на бавен огън от екскурви с ботокс.
Това, къде ще живеят децата ви са тъпотии!
Попитайте кой е законният собственик на тази държава? Въпросът е сериозен, защото съм сигурен, че в нечии сейфове в момента се трупат придобити по законен, но също така и безобразен начин документи за собственост. Всякаква собственост. Дори и собственост над безсмъртните ви души. Както сме тръгнали, наближава денят, в който някоя или някои офшорни корпорации ще предявят съдебни претенции към България.
Защото не сте питали чия е България и никой не я е потърсил, те ще дойдат с готов отговор и съдебно решение: „България е наша! НАША, бе! Имаме документи и точка“.
След това ще патентоват името „България“ и за да можете да кажете, че сте българи, ще трябва да си плащате годишен абонамент. Ще се въведат фирмени правила вместо закони, за да се повиши нивото на справедливост. Една, дето се чука с шефовете, ще напише фирмената ни конституция на коляно и тя ще бъде най-добрата конституция, защото с друга няма да разполагаме. Това с „най-доброто, с което разполагаме“ познато ли ви е? Ейч Ари ще следят за популацията и нейната изрядност. Няма да избираме президент, а главен мениджър. Тоест, нищо няма да избираме, защото главният мениджър не се избира, а се назначава от собствениците. Да ме прощавате. Ако на мен не ми вярвате, попитайте курвата с новата конституция.
Но за да не става това все някой трябва да се осмели и да попита: „Чия е България?“. И също така е добре да се попита кога и по какъв начин тази България отново ще стане държава и ще престане да бъде територия?
Когато някой лъжец започне да лъже, че България е на българите, да му поискате доказателства за думите. И да го попитате той лично какво е направил тази България да бъде на българите, а не на някой друг? И утре на голямото съдебно заседание на коя скамейка ще застане? На ищците или на ответниците?
Разбирам, че днес е някак неудобно да се задава този въпрос, затова нека аз ви отменя в това набедено за глупаво начинание и попитам:
— Чия е България?
Емил Йотовски
Бялджип
4 months before
Дали Крим е руски, или украински, не е толкова важно. Някога е бил турски, за нас все тая. Обаче, чия е България, пита автора? Днес и ние не знаем? Тук се изпълняват чужди разпоредби, западните права и закони са над нашите. Чужди граждани от Украйна са с по-големи права от местните. От скоро, от две-три седмици нашето море се попълни с нов контингент укри, по морето се виждат нови пришълци. Различават се от старите, които са се устроили, познават всички магазини, молове, транспорт, заведения повече от българските граждани. Новите се озъртат, изглеждат по-бедни и неорганизирани, разпитват се взаимно.. Скоро и те ще станат като предните си съграждани, нашата държава дава и приема. За тях винаги има. Така, че въпросът в питането на автора, озадачава?
Коментирай