МОЖЕ БИ СТАВА ЗА ЕПИЛОГ

https://svobodnoslovo.eu/index.php/komentar/mozhe-bi-stava-za-epilog/202276 SvobodnoSlovo.eu
МОЖЕ БИ СТАВА ЗА ЕПИЛОГ

 

Моя фейсбук „приятелка“ ми написа тая сутрин, че ме чете от доста време, че ѝ било интересно, но като свършела с четенето, и винаги си казвала: „Това не е вярно. Не е вярно, защото няма идеи за бъдещето.“

След което същата тази дама се впуска в дълга лекция за българските въстания и жертвите, дадени в тях за свободата на България.

Никога не съм мислел какви идеи има в това, което пиша. Нито пък съм се възприемал като новаторска люпилня на идеи. Способен съм донякъде да създавам образи и душевни вълнения, но за идеи не съм мислел.

Представяте ли си какво би станало, ако писател – преди да седне да пише, хубаво си формулира една идея и после почне да я запълва със случки и думи? Не че нямаме подобни примери в българската литература -още от края на деветнайсети век, но те рядко са били успешни.

Случките и думите са самата идея. Идеята не е първа – тя е последна. Най-напред е невъзможността да не опишеш реката, да не се окъпеш в нея, а после е идеята, че реката тече към морето и че никога не можеш да се окъпеш в една и съща река. Даже ме напушва на смях, като си помисля, че е трябвало, преди да скоча във вира на реката, да си кажа: „Скачам, защото няма да мога никога вече да се окъпя точно в тази река“. А аз скачах тогава в реката, защото слънцето ми беше напекло гърба и ми беше жега. Целият бях лято тогава.

Идеите са велика работа, но поне през моя живот те се оказаха пепел. И вече не ми пука за идеи, на които им е безразлично дали човекът страда, дали е добре, дали се колебае.

Велика е била идеята на Френската буржоазна революция, но се е окъпала в кръвта на гилотината. Велика е била идеята на комунизма, но изгни от жаждата за пари, от предателства и продажничество и се срина на пепел.

Каква по-хубава идея от „Свобода, равенство, братство“, но аз с очите си видях как свободата, равенството и братството са обект на посмешище сега. Във Франция ли сега има свобода, равенство и братство? Или в махала Нановица – на няколко километра от град Ябланица? Къде по света изобщо има сега свобода, равенство и братство?

От вчера вече вярвам, че свобода, равенство и братство може да се намери само в тайните казанки за варене на ракия, пред които всички ставаме и свободни, и равни, и – пийнали от първак ракията – се прегръщаме като братя. Даже понякога пеем:

Ако зажалиш някой ден за драмска ракия…

Чета ви – пише моята старозагорска „укорителка“ – хубаво пишете, а после – нищо.

Извинявайте за примера, наистина извинявайте, но отваряш Конституцията и я четеш. От хубаво по-хубаво. И нищо. Да не би да има безплатно образование или безплатно здравеопазване? Да не би властимащите да спазват законите? Прекрасна Конституция, ама дали е истина? И въобще – къде да я намериш тая истина?

Отваряш Евангелието – ако имаш две ризи, дай едната на ближния си. Ами като имаш двеста ризи, сто деветдесет и девет ли да дадеш на ближния си? Едно копче не щат да дадат забогателите наши първенци, та риза ще ти дадат.

Четеш още: „Който е безгрешен, нека пръв да хвърли камък срещу грешницата“. И това не се отнася за нас – в България всички сме безгрешни и всеки е струпал до себе си една камара с камъни и бие по главата когото види.

Колко от великите истини и книги в света не се оказаха блян и илюзия? И как може да се очаква от мен – слабия духом човек, да ражда големи идеи за бъдещето?

Съвременните технологии дадоха право на всеки да съставя изречения в публичното пространство. Технологиите, включително и фейсбук, изравниха думите и изреченията, но не изравниха таланта и страданието с графоманията и самодоволството.

Заучените фрази и шаблоните убиха искреността и себеразголването, все повече изречения се явяват, навлечени с дрехите на конюнктурата, на простотията и на удобството на анонимността. И човек се чуди каква е тая джунгла на страсти и сенки. И на анонимни претенции.

Пътеката към Манастира над село е стръмна и едни я изкачват от любопитство, други я изкачват, за да отслабнат, трети – за да кажат, че са ходили там, четвърти – защото няма какво да правят, а от време на време по пътеката към манастира тръгват и хора, които искат да видят и сърни, и елени, и белите прекрасни буки, и накрая – небето над Господния храм.

Аз не се качвам по тази пътека вече, защото не знам дали ще ми издържи сърцето. Долу, в село и в света, понякога едва разбирам какво се говори. А не знам, ако все пак стигна до Манастира, дали ще чуя какво се шепти там.

Мисля, че написаното накрая може би става за епилог.

Николай Милчев

11 Коментара

Червената шапчица

1 month before

Един творец, писател, поет трябва да има идеи, да вярва, да е пълен с мечти, дори да е утопист... Ако не е, значи се превръща в обикновен журналист от телевизора, дето чете скучно комюнике от някакво заседание... Идеите са наистина велика работа. Велика е била идеята на комунизма. Младежи, пълни с идеали построиха Димитровград, Прохода на Републиката, фабрики, заводи, но се появиха Комунягите, направиха си Априлския пленум и всичко изгни от жаждата за пари, от предателства и продажничество и се срина на пепел. Да, написаното става наистина за епилог, нещо като реквием, някаква заупокойна литургия....

Коментирай

Червената шапчица

1 month before

Милчев, я се стегни. Какъв пример даваш ти на младите? Виждаш ми се нещо унил, нещо си се сдухал, реалния живот яко те е настъпил и смачкал. Но ти си с душа на поет, не си на петел джуката, нали... Гледай ведро, напред и нагоре... Я напиши нещо провокативно, нещо за което да се заям с теб и да стане интересно... Кви са тия скучни епилози... Напиши какво мислиш за българския футбол, волейбол, защо Цар Самуил не си е седял в Преслав и Плиска, ами ходил до Преспа.... Защо е обикалял около Охридското езеро...

Коментирай

Червената шапчица

1 month before

Милчев, веднага ми отговори, дай съвет,довечера ще бием ли Естония? Да залагам ли 100 еврака на обръщалка... Или ще звучи траурна музика в Пловдив... Антропологически погледнато футболният коментатор Нойзи пак е изтрезнял, без да поумнее особено извън досадния навик да цитира плитко, ползвайки смехотворно подобие на Кантовия синтаксис. Номерът върви в средите на снобеещи футболни запалянковци от панелките в Люлин, склонни към слушане на лигаво-шампионски философски анализи от типа " екзистенциални пасове надясно, пертурбирани с левия крак, разрушиха терминално потенциите у противника", но не всички са такива, уви… Милчев, напиши нещо за Нойзи, моля те...

Коментирай

Кольо

1 month before

Чука се на вратата. - Кой е? - пита плах женски глас. - Комшията, Кольо! - Коле, пак ли идваш да ми говориш мръсотии и да ми се натискаш!?! - Естествено! - Момент да намеря ключа...

Коментирай

Реалист

1 month before

До Червената шапчица 1 hour before Шапко, понякога ме ядосваш, но понякога си и прав/права! Добре ще е да се стегнем!

Коментирай

Уонко Нормалния

1 month before

Иде реч за Графомания, защото се басирам, че и аФтора не е разбрал какво се е изрезал по традиция!

Коментирай

Червената шапчица- Реал - ист - ката

1 month before

- Скъпи, идва зима... Птичките отлитат на юг, а зайчетата си сменят кожуха. - И какво от това? - Аз какво съм за теб - зайче или птиче?

Коментирай

Реалист

1 month before

Реал - ИСТ - ката Не знам какво си всъщност!

Коментирай

Уонко никога

1 month before

не е разбрал написаното, но винаги има мнение!

Коментирай

Петров

1 month before

Червената шапчица с тайно име На всяка манджа мерудия....Не знам защо някои хора мрат да плямпат постоянно.

Коментирай

Fhfhchchxhx

1 month before

“Уонко никога 1 day before не е разбрал написаното, но винаги има мнение“ Ми той затова има мнение! Петров, ти да не си вълка бе?! Но ме съмнява, той вълка не пита и не се прави на неразбрал! Петров и пуси започват еднакво, кво питам и аз!

Коментирай

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.