МУЗИКАТА КАТО БЕЗОПАСНА ИГЛА ИЛИ ЗАЩО НЯМА СМИСЪЛ ДА ХОДИМ НА 'ЕВРОВИЗИЯ'

МУЗИКАТА КАТО БЕЗОПАСНА ИГЛА ИЛИ ЗАЩО НЯМА СМИСЪЛ ДА ХОДИМ НА 'ЕВРОВИЗИЯ'

Всеки път, когато започвам да преподавам на студентите си, започвам с едно изречение.

Независимо дали имаме лекции по Инструментознание, Аранжиране или История на музиката.

Ето го самото изречение:

"Няма никакъв смисъл да станете добри музиканти, ако няма какво да кажете с музиката си".

В България е пълно с много добри музиканти. Нивото е високо, колегите са изключителни професионалисти и могат за супер кратко време да свършат работа, която мнозина западни музиканти не биха могли. И не се шегувам, като казвам това.

Проблемът обаче идва от манталитета. Нашите музиканти растат в среда, в която им се набива в главите, че музиката свършва с албумите на "Ърт, Уинд енд Файър" и няколко овехтели поп-джаз-фънк изпълнители, починали някъде около 1990 година. На някои даже и децата им вече не са живи...

В началото на прехода у нас музиката следваше своята автентична причинно-следствена връзка.

Имам текст. Текстът е остър, социален, смислен. Текстът получава своята музикална дреха. Така се създава песен.

По този начин бяха създадени химните на ония бурни години.

ПББ изпяха песента за храстът и дървото. АХАТ изпяха песента за черната овца.

А Воев изпя:

"Ленски и Болев останаха само на камък,

славеят на Славейков, паниран е по-сладък,

а ваш'то сърце се разтваря в чиния

за сръбско, хевиметъл и гроздова ракия"

И после дойде новото време. И вместо тия текстове се появиха други, налагани най-напред от медии като "Бг радио" - кастрирани мазни любовни полюции. Безопасни, предварително сдъвкани тъпни, но много добре записани, смесени и мастерирани.

И изпяти не от Воев, Колю Гилъна, Любо Мъртвеца и Васко Кръпката, а от лъснати, мазнички хубавци, поклащащи ритмично дупе пред камерите.

Някъде там дойде и краят на контракултурата от 80-те и 90-те. И настъпи ерата на музиката без топки.

Това продължи дълги години. Само че налаганите - кой заради талант, кой заради богати гаджета, кой заради монопола на една определена промоутърска компания у нас - изпълнители пееха толкова лишени от смисъл и ретроградни песни, че родиха друг тип поп-култура - чалгата.

Защото чалгата се роди едновременно от вкуса на мутри - продуценти, но и като алтернатива на недъгавия, лишен от всякакъв смисъл кастриран, но добре изсвирен поп.

И така до днес. До ден днешен, когато вече националните медии не правят разлика между поп и чалга и налагат смело и двете, защото иначе съвсем няма да има смисъл от нищо.

Слушали ли сте текстове на съвременни български поп песни? Честно, свалете си 20-30 текста и ги прочетете. И после сложете ръка на сърцето си и кажете - има ли разлика между тях?

Любов, мечти, отчайващо малоумен микс от инфантилизъм и опит за позитивно мислене ала ню ейдж Юли Толкин.

"Пусни ме да избягам, бягам, бягам

пусни ме да избягам, бягам, бягам"...

Каке, бегай, честно щото в другата си песен пък пееш "Няма да те пууууснаааа

няма да те пуууснааа"...

И така стигаме до снощи. Когато гледахме десетина млади наши изпълнители, но в момента, в който всеки от тях свършеше с песента си, ние не можехме да кажем кой какво точно е изпял.

Единственото запомнящо се беше дължината на краката на Фики, но това е старо меме от социалките, та вече едва ли е смешно.

И се връщам на началото на моя текст. "Няма смисъл да сте добри музиканти, ако няма какво да кажете с музиката си"...

Ролинг Стоунс в началото на кариерата си са далеч от добри музиканти. Напротив - големите в блуса по това време им се подиграват.

Те пишат песента "I can't get no satisfaction". Тя е на 2 акорда. И още един на едно място.

И тази песен става химн на поколението. Въпреки че по високите критерии на българските музиканти тя е пълна трагедия. Супер аматьорска работа. Не прилича на "Ърт" 88...

Секс Пистълс не могат нито да пеят, нито да свирят. Но има какво да кажат, умело менажирани от Малкълм Макларън. И правят революция.

Да оставим рока, да видим в поп музиката - Пинк, Лейди Гага. Не е само музика. Има протест, има провокация, абе има смисъл.

И сега ми кажете - с ръка на сърцето - какъв смисъл има в песните, които чухте снощи? Ама честно...

И сега ще си кажете - тоя па чичак, дето само мрънка, той остарява, той е забравен от всички и мрънка...

Имам един въпрос - ако аз мрънкам, къде ни е едничкият международен успех в поп музиката? Поне един, ама да го знае и друг, освен родителите на музикантите?

И тук някъде е време да приключваме.

В последните години, покрай ангажиментите, които имам, бях на няколко международни форума за ъндърграунд музика.

Бях на МЕНТ в Любляна, бях на ШИП в Шибеник.

Там чух много млади банди и изпълнители от цяла Европа.

Ами не, никъде не се прави толкова скопена и лишена от смисъл музика, каквато у нас.

Тоест, може и да се прави, но никой не се напиня да я представи като единствената права линия.

И е време да завършвам.

Все тая е кой ще иде на Евровизия. Това нито ще промени факта, че не сме готови за пробив в Европа, нито факта, че мейнстриймът у нас ще допусне връщане на рока и поп музиката към корените им - бунт, протест, провокация и връзка с реалния живот и съвременния свят.

Отново ще се лъжем, че сме мега яки. 

Но музиката ни ще остане като безопасна игла. 

Затваряте я и тя не може да убоде никой...

...а розите са красиви не само заради цвета и аромата...

Те са красиви, защото има бодли, пичове.

Само не мога да разбера защо ни трябваше да махаме социализма и идеологическата цензура, когато после, съвсем доброволно се наденахме сами на политкоректната цензура на хората без топки...

Венцислав Мицов