Наградата те прави различен. Тя се връчва, за да се откроиш от останалите. Тя е прожекторът, който те осветява и ти изпъкваш на фона на останалите. Тя е оня фосфор, с който бележат банкнотите и те светват в ръцете на крадеца.
Наградата, с една дума, те прави различен. Ти се открояваш и гледаш на света... Пардон, вече не ти гледаш света, а той гледа теб. Нещо такова е наградата. Но тази година не е като останалите. Тази година започнаха да валят награди от началото на годината. В писателският занаят ако не си написал дори едно любовно писмо тогава няма да получиш награда. Просто няма ненаграден. Че и нови академии, че на знайни и незнайни писатели, дето награденият е по-известен от патрона на наградата. Има и такива случаи.
Озърнах се и видях, че само аз не съм получил награда. И се откроявам от останалите. Много ярко се откроявам... Като единствен награден... И ти става хубаво, защото си различен.
Христо Стоянов
