В колонията България расте поколение, което е възпитано, прошнуровано и прономеровано от колониалната администрация.
За разлика от бащите и дядовците си, повечето от днешните българчета са продукт на западната, предимно англосаксонска пропаганда, управлявано от колониални господари псевдо образование и отсъствие на държава субект. Съответно те са поели вече дълбоко в себе си “ценностите” на западния свят.
Тези “ценности” са базирани главно на индивидуализма, на убеждението, че за да са наред нещата, всеки трябва да се “оправи” сам за себе си, не са важни колектив, социум, нация, родова принадлежност, общностни ценности, общо щастие…
Важното е индивидът да е добре, да се е “оправил”, а другите - да се оправя кой както може. Разбира се, под “оправил се” се разбира само и единствено колко пари изкарва, тъй като парите се прокламират като единствена ценност, при все и да са придружени от разни фалшификати като права на човека или борба с климатичните промени.
В това няма нищо чудно. Самата същност на съвременната либерална демокрация се опира на отделния индивид, жител на “глобалното село”, освободен от всякакви колективни зависимости като пол, раса, нация, род или вяра.
Описваните тук младежи са типични представители на "отвореното общество" и приемат всеки, който не е като тях за враг.
С оглед на глобалните промени, тези младежи, като истински "отворени общественици" попиват всичко, с което ги облъчват медиите на отвореното общество,тоест - западните медии. Затова огромна част от тях са против Путин и Русия, а отскоро и против Тръмп и САЩ.
Те не знаят нищо нито за Украйна, нито за Русия, нито дори за Тръмп, тъй като значителна част от тях не притежават истински фундаментални знания по история, география, политология или философия, те възприемат всичко, което медийната машина им втълпява. И го възприемат като истинска вяра и истинска идеология, при все и да не осъзнават смисъла на тези понятия.
Затова се пенят срещу Путин и Тръмп, обаче масово ще се изпокрият, ако се наложи да се бият за каузата , която им е втълпена.
На тях им стига да им обещаят повече пари лично за тях и повече свободи, пак лично за тях и нещата се решават. Затова и, особено в големите градове, младите днес наистина гласуват за ПП и ДБ, а в столицата дори и за такива израстъци като “Спаси София” (неслучайно наричана “смучи София, поради откровено амбреажния и пълнеж) - все формации най-точно изразяващи западните ценности.
Една от най-яките метастази на този тип убеждения се вижда у нас в столицата. Младите софиянчета дори не говорят за “населената с ганьовци” България, а се възприемат само като софиянци и европейци. Когато пътуват някъде в чужбина, те не казват “ще се прибирам в България”, а “ще се връщам в София”. Да не говорим за масовото говорене на смешен българоанглийски език, употребата на “уау”, "не съм хепи", "саднах се" и подобни.
И в това няма нищо странно. И ПП и ДБ са откровено глобалистки формации. Това налагат и на младите си членове и симпатизанти. За тях “родина” е някакво просташко понятие от миналото, важно само за “разни” путинисти, комунисти, сеУяни и ганьовци. Затова масово се подиграват с всякакви “българщини”- като тръгнем от ваденето на кръста на Йордановден, знамето на Рожен, отношението към Русия като към Освободител и т.н.
Тези заблудени младежи няма как да осъзнаят, че са повярвали в абсолютно фалшиви идеологически постулати, наложени пропагандни клишета, чрез които англосаксонския (вече глобализиран) елит лъже милиони, за да ги държи разделени, дои, манипулира и управлява само и единствено в своя полза.
Те не осъзнават, че обещаното им индивидуално щастие всъщност има за цел да ги убеди, че всеки трябва да гледа собствената си паничка и да не наднича в чуждите - тоест - да приемат безропотно социалното разделение и социалния дарвинизъм, да не искат да променят системата, защото “тя си е супер” и да не мечтаят за просперираща България и щастлив народ, а да мислят само за собствения си кеф и да се възхищават на тези, които са си купили Бентли или къща в Монте Карло.
Няма как да ги осъзнаят, защото в колонията България отдавна няма нито истинско образование, нито истински медии. Всичко е минало през ситото на отвореното общество..
На всичкото отгоре, същите млади са повярвали, че това е то демокрацията - всеки сам за себе си да е свободен да печели колкото и както може без да се интересува от съдбата на родината или обществото - тоест - за тях демокрацията далеч не е истинско управление на народа, а е свобода на отделния индивид.
Прекрасното руско определение “дерьмокрация” най-точно характеризира за какво става дума.
Няма никаква демокрация и никога не е имало, освен, може би, в най-най-дълбока древност, когато родовете са избирали вождове и старейшини. Днешното наистина е “дерьмокрация”, защото определен елит, командван от Давос и Ландън предварително определя кой и как ще управлява еди коя си държава, а избори, парламенти и правителства са чиста парлама.
За да работи схемата без сътресения, широките народни маси (т.нар.електорат) предварително са разделени на отделни индивиди, както нашите млади българчета.
По-възрастните все още са разделени между партии, фракции, ляво и дясно, сини и червени и т.н. Така и те се заблуждават, че нещо зависи от тях и те потъват в разделения, вербални битки, скандали и изобщо не могат да видят и усетят как ги мамят…но това вече е друга тема…
У нас “дерьмокрацията” окончателно победи с идването на н.в. в 2001 год. Оттогава сме пълна и тотална колония на англосаксите и разни “гали”, заедно с няколко фондации и офиси на чужди служби диктуват целия ни обществен живот.
Обаче днешните млади в 2001 или не са били родени или са били в съвсем ранна детска възраст. Тоест - те са изцяло расли в “дерьмокрацията”. Затова и сега вярват сляпо на всичко, що англосаксонската глобалистка пропаганда им налага. При това лъжите за “индивидуалната свобода” и “индивидуалното щастие“ са им дотолкова дълбоко набити в съзнанията, че е достатъчно някой да бъде обявен от пропагандата за диктатор, комунист или фашист, за да стане той враг в очите им.
Обратно - достатъчно е някой да бъде обявен за демократ, либерал и защитник на индивидуалната им свобода, да повтаря като папагал мантрите “свободен пазар”, “чужди инвестиции", “евроатлантически ценности”, “климатични промени”, “мултикултурализъм” и т.н. и те веднага го припознават за свой, както стана с ПП, ДБ и дори с болшевишкото отроче Терзиев.
Тази “далавера” работи не само у нас. “Дерьмокрацията” се налага успешно много години в цяла Европа (с много малки изключения), Северна Америка, Южна Америка (пак с малки изключения), Австралия и в някои страни от Африка и Азия.
Битка срещу “дерьмокрацията” непременно ще има и то в глобален мащаб. Дори вече има първи авангардни боеве срещу нея. Проблемът е, че като всяка битка и тази няма да мине без кръв!
Иван Спирдонов
Бел. Препубликуваме този текст с корекции, тъй като смятам, че е изключително актуален
