Бурята в България може да дойде неочаквано и внезапно, независимо, че е започнала като лек вятър на другия край на света. Най-опасната заблуда в нашето общество е да вярваме, че вътрешната политика не се влияе от външните процеси. Тук имаме лошият навик да ги неглижираме, затова и международните новини обикновено са изтикани в ъгъла. А истината е, че всяко политическо или икономическо статукво в държава като България се разклаща преди всичко от комбинация на преплитащи се външни фактори.

Например - след повече от 40 години комунизъм, режимът рухва под тежестта на фалита на Съветския съюз, а Тодор Живков е свален по-малко от 24 часа след падането на Берлинската стена. Операцията срещу Югославия и предоставянето на въздушен коридор на НАТО през 1999 г., участието на България в американските "Коалиции на желаещите" при нахлуването в Афганистан през 2001 г. и Ирак през 2003 г., изигра важна роля за приемането ни в НАТО.

Благоприятната икономическа атмосфера в Западния свят през първите десет години на новото хилядолетие пък ни позволи да влезем в ЕС, въпреки всички компромиси и мониторинг върху правосъдието и вътрешните ни работи от страна на Брюксел. И обратно - възхода на Орбан в Унгария и доминацията на "Право и справедливост" в Полша накара Брюксел да отвърне поглед от България и да се концентрира върху Будапеща и Варшава.

В по-новата ни история - руското нахлуване в Украйна, започнало през февруари 2022 г., създаде вътрешнополитическа атмосфера, която направи възможна коалиция между политически несъвместими величини. Нещо, което се повтаря и в момента, но с основен аргумент - присъединяването към еврозоната. Като процес това ще доведе до свиването и изчезването на някои от тези партии или пълното им идеологическо прекрояване, но това отново е функция на бъдещето, което е пълно с неизвестни.

Движението MAGA в САЩ и Доналд Тръмп бяха припознати от повечето проруски политически формации в Европа. Завръщането на Тръмп доскоро беше разглеждано като гориво в огъня на евроскептиците. Но последното развитие на отношенията между Вашингтон и Кремъл има потенциал да сложи край на отъждествяването на проруските партии с консервативната вълна, която идва от САЩ. Подходът на американската администрация към Русия в момента, по-скоро се доближава до европейската и от актив се превръща в пасив за евроскептиците.

В момента повеят от САЩ със санкционирането на "Лукойл" може да предизвика ураган в България. Споменава се думата "национализация". На лексикално ниво употребата на този термин е изначално сгрешен, защото последното, което трябва да си представяме, чувайки "национализация", е Фидел Кастро слизащ от планината с партизаните или как имам Хомейни слага ръка върху находищата на американските и британските концесионери в Иран.

Не, тук по-скоро става дума за откупуване обратно от държавата. Тоест, всички ние да купим обратно рафинерията с нашите пари или със заем. Тогава рафинерията ще се управлява директно от правителството, което ще е на власт. Няма никаква гаранция, че руските собственици биха искали да продадат на държавата. Справка - ситуацията в Сърбия в момента.

Втори вариант - чуждестранен инвеститор. Тук нямаме достатъчно информация. Периодично се повяват публикации за интерес на различни енергийни компании, но процесът обикновено отнема време, а явно събитията се развиват доста по-бързо.

Трети вариант - България е притисната от Вашингтон да наложи огледалните санкции на САЩ срещу рафинерията в рамките на посочения месец, от който остават 25 дни. "Лукойл" спира. Тогава ще се наложи да търсим спешен отговор на въпроса как България ще продължи да закупува петролни продукти и как това ще се отрази на цените. Само си представете този сценарий в първите месеци след приемането на еврото... В момента се вдигат цените на всичко без горивата да са поскъпвали скоро, представете си какво ще стане, ако се вдигнат.

Четвърти вариант - България моли за отсрочка заедно с Германия и Унгария с надеждата импулсивният Тръмп да направи изключение или санкциите срещу "Лукойл" и "Роснефт" да паднат по-бързо от очакваното. За да се случи това - Путин трябва да седне на масата за преговори за край на войната в Украйна. Отмяната на санкциите скоро е възможна, но доста несигурна хипотеза.

Всичко това показва, че днес вътрешната политика е функция на външните сили - повече от всякога. Но в този свързан свят, няма как да е обратното. В момента българските управляващи нямат много ходове, защото не знаят кой от тези сценарии ще се развие и как ще ги засегне. В този хаос на толкова преплитащи се събития, не всеки план може да се реализира, защото може да се получи точно обратният ефект.

Така върви светът. Но не всички го разбират.

Светослав Иванов

btv.bg