Най-арогантната илюзия, която ви беше сервирана миналата есен, беше масовата психоза около вдигането на данък „дивидент“

Най-арогантната илюзия, която ви беше сервирана миналата есен, беше масовата психоза около вдигането на данък „дивидент“. Спомняте ли си как ви обясняваха, че ако този данък се вдигне, икономиката ще спре, младите ще избягат, а предприемачеството ще умре? Създаде се усещането, че всеки 20-годишен студент от „Gen Z“ разпределя дивидент всеки месец. Това си беше манипулация от учебниците за наивници.

Това е елитарен данък за шепа хора. Данък дивидент не засяга масовия работещ. Той засяга символичен процент от населението, основно собствениците на едър капитал. Да твърдиш, че защитаваш „народа“, като браниш ниския данък върху дивидентите, е все едно да твърдиш, че защитаваш купувачите на хляб, като намаляваш данъкът върху яхтите. Всъщност, знаете ли защо бизнесът реве с глас срещу вдигането на тези символични 5%? Защото в България данък дивидент се превърна в най-евтината, напълно законна схема за укриване на осигуровки и плащане на „пари в плик“. 

Ето пример, за да го разбере всеки. Ако един служител трябва да получи реална заплата от 3000 евро, върху тези пари фирмата и той трябва да платят данък общ доход и пълни осигуровки. Какво прави масовият български „предприемач“? Осигурява човека на МРЗ или малко над нея, а останалите хиляди евро му ги изплаща в края на тримесечието или годината като - дивидент. Защо? Защото плаща веднъж 10% корпоративен данък и след това върху сумата 5% дивидент. Това е два пъти по-малко като удръжки. С две думи, това са скрити разходи за осигуровки, откраднати от бъдещето на същия този работник.

Средната ставка на данък дивидент в ЕС е близо 25%, а в много развити държави надхвърля 30%. В България е 5%. Ние сме данъчното дъно на Европа, офшорна зона в рамките на ЕС, която субсидира капитала за сметка на труда. Вдигането на този данък няма да закърпи кой знае колко бюджета, няма и да „накаже“ бизнесът, но ще премахне изкривеният стимул заплатите да се маскират като корпоративна печалба. Когато утре същият този работник отиде в болнични, когато излезе в майчинство или когато след години се пенсионира, той ще получи трохи, защото е осигуряван на минимума. 

Защитата на 5% данък дивидент не е защита на средната класа. Това е защита на правото на богатия да плаща по-малко от бедния. Икономиката трябва да служи на хората, а не на счетоводните трикове. Вдигането на данък дивидент е въпрос на базово национално достойнство и фискална справедливост. 

Защо го казвам ли? Защото днес, точно навреме за новия бюджет, Кирил Домусчиев отново излезе с остро отворено писмо до правителството с познатия ултимативен тон, с искания да не се пипат данъците на бизнеса, да се режат заплати и да настройва едни работещи срещу други работещи. Този филм вече го гледахме миналата есен. Тогава предното правителство се огъна, върза се на олигархичния натиск и за пореден път превърна държавния бюджет в заложник на корпоративния интерес. 

Всеки път, когато наближи приемането на закона за бюджета, най-богатият българин се изказва като последна инстанция. Само че едно легитимно управление не трябва да слугува на интересите на шепа милионери, а да чуе гласа на най-бедните - тези, които са твърде много и които реално изнасят икономиката на гърба си. Този път номерът не трябва да минава.

Любослав Костов