НЕ БЕДНОСТТА, А ПРЕКОМЕРНОТО БОГАТСТВО Е ОСНОВЕН ПРОБЛЕМ ПРЕД БЪДЕЩЕТО НИ!

Крайно време е днес, особено у нас в България, да преосмисим отношението си към голямото богатство и много богатите хора. Това е неизменен и основен проблем пред изграждането на силна държава и на формата на управлението и, както и за успеха на едно бъдещо социално справедливо общество, живеещо в истинска демокрация. 

За богатството и богатите Платон пише: „Колкото и да е малка една държава, в нея има две враждуващи помежду си държави. Едната е държавата на бедните, а другата – на богатите“. Думите на великия философ напълно се съотнасят към днешна България - нещо, което се вижда с просто око дори от най-заблудените фенове на либералната пазарна икономика. Затова и от много години сме най-долу в Европа по т.нар. коефициент на Джини - мерилото за справедливо разпределение на доходите. 

Истината, обаче, се ражда в сравнението. По тази причина любимата либерална мантра за неограничената индивидуална свобода, казваща ни, общо взето - гледай ти да си добре, но не гледай в купата на богатите, скоро ще бъде разбита на пух и прах. Никой не е милион пъти по мързелив или по-глупав от друг, та да живее милион пъти по-зле. Никой и никъде няма да търпи дълго толкова огромно социално разделение. Колкото и да вярват елитите, че могат да манипулират масите чрез пропаганда и неграмотност и да ги превърнат в собствено стадо добитък, винаги ще се намират виждащи истината, че в природата няма вълк, който да яде милион пъти повече от другите вълци!

 България трябва да е държава, населена с щастливи и доволни хора, а не с бедни и богати. Свръхбогатите са най-голямата пречка пред развитието ни. Не бедността, а прекомерното богатство са причина за незавидното ни положение. Това трябва да се разбере от всички. 

Унищожението на вярата в Бог и на силните държави субекти направи тъй, че отдавна няма никакви задръжки пред човешката алчност. Липсват познатите „морков и тояга“, които да налагат хармония в обществата. Няма вяра в Бог, няма някаква справедлива идеология, нито силна държава субект, тоест пред алчността няма нито морални и етични, нито властови бариери. 

Натрупването на огромни богатства в частни ръце е много опасно за обществото. Такива огромни средства могат да служат за всякакви капризи или персонални планове, но не и за развитие на обществото и държавата, за намаляване на неравенствата, за борба с истинските национални проблеми. 

Историята вече го доказа. Лишени от държавен, обществен и международен контрол, големите пари се превръщат в ужасно оръжие, в потенциална предпоставка за неясно и тревожно бъдеще на милиони и милиарди човеци. 

Задайте си въпроса какво бихте направили, ако имахте 150 или 200 милиона, милиона, а не милиарда. Ще Ви отговоря. Веднага ще започнете да правите глупости. Всевъзможни глупости, според Вашия манталитет и мироглед. Не, не че мисля лошо за Вас, просто съвсем доказано големите пари развалят повечето хора и те вече не са точно себе си. Да си купите суперскъп автомобил, в комплект с огромна къща на някой остров, е най-лесното, най-предвидимото и най-безобидното. При повечето се случва и друго – губят моментално човешкия си образ, започват да смятат другите за нещо по-низше, за мишки, човеченца и нещастници. И оттам идват вече реалните опасности. Това е то обсебването на душата от архидемона Мамон. Обсебените от него започват да искат още и още пари и за тях са готови на всичко. И същевременно, колкото повече пари имат, толкова повече се смятат за нещо различно, за свръхчовеци. 

Днес виждаме това у нас - цените на всичко растат, като единственото “обяснение" (ако изобщо някой олигарх обяснява) е, че това било заради ръста на доходите и суровините. Тъй, ама доходите и суровините растат с мижави проценти, а цените на всичко растат в пъти. Причината е една единствена - няма кой да ограничи човешката алчност. Държавата отдавна я няма като субект. 

Разпространяваните някога лозунги на неолибералните гурута „всеки да печели колкото и както може“, а после част от богатството му щяла да се „процеди“ към останалите хора, се оказаха абсолютна измама. 

Всъщност, голямото печелене доведе и България и целия западен свят до невероятни нива на неравенство, несравними дори с феодалните или робовладелските времена. Освен това, размерът на богатството окончателно стана единствен измерител на положението в обществото. Докато някога най-уважавани бяха творците, учителите, философите, пълководците, учените, после уважението в повечето западни общества започна да се определя само и единствено от банковата сметка. 

Навярно често сте чували: „Остави го този! Той няма пари“. И това без значение дали става дума за професор, лекар, художник или офицер. Богаташите дори се обединиха в омразата си към масата човеци в разни полуофициални квазимафиотски структури. И зловещата пропаганда, и глобалното противопоставяне, и жестокото разделение вътре в обществата, всичко беше предизвикано изначално от тези самозабравили се роби на Мамона. 

 За да спрем това, доходите на всички трябва да бъдат контролирани от силната държава, за да не се допускат повече нито крайна бедност, нито прекалено богатство. Само в такова общество можем всички заедно да градим бъдещето, да живеем в хармония, да няма завист и омраза, да сме добри един с друг, да се обичаме и да си помагаме.  

Разбира се, всичко това трябва да се съпроводено с нова идейна парадигма, в която споменатите ценности и стремежи да са водещи, а не единствено размера на богатството, както е днес. 

Но богатите никога няма да се откажат сами. Трябва да се борим, за да си върнем държавата и да сменим системата. И тази държава да организира и направлява обществото. Без силна държава сред масата хора действат центробежни сили, които ги разделят на различни групи. Богаташите имат нужда обществото да е разделено, за да няма сериозен отпор срещу деянията им. Само силната национална държава субект може да го направи. 

Иван Спирдонов