Неизбежност

Понякога мълчанието има повече стойност от постоянното говорене и писане. В последно време избирам повече да мълча, защото виждам все по-често твърде напористо напъване за аудитория, което променя и съдържанието, което се публикува. Желанието за по-голяма публика и популярност започна да прави дори от алтернативните автори и медии източници на облъчване или представяне на процеси, които са в полето на желаното. 

Тази публикация не е обзор на годината, която много хора определиха като начало на същинските промени в света. В историческия, но и в геополитическия, анализ е грешка да се поставя една година като начало или край на период или процес. Промените в световния ред са методична поредица от свързани събития, а крайната цел не е ликвидирането на една или друга държава, а преразпределение на контрола върху ресурсите, техните транзитни пътища и средствата за разплащане. Това се случва чрез сфери на влияние и изграждане на буферни зони за сигурност. А дълбочината на противопоставянето е разломът на културите и цивилизациите. Разликата с историята е темпът на случване, на забързаното историческо време, което вече препуска в резултат на технологичните скокове и пикът при разпространение на информация. Но и в определението за това какво означава една държава или съюз от държави да бъдат победени и при какви условия. В тези изречения се събира наслагването и натрупването на предпоставки за разгръщането на различни пластове в световния конфликт. 

Допуска се грешка да се изгражда фиксация върху края на конфликта на територията на бившата Украйна, като отново се залита в крайностите на емоционалните и лични възгледи. Дали е настъпил моментът, в който залозите са достатъчно вдигнати, за да се пристъпи към началото на реален преговорен процес, който да завърши с договори, все още е неясно. Руснаците не бързат, но Тръмп бърза, защото загубата в Украйна е загуба не само на Европейския съюз, а е загуба първо за САЩ. А в САЩ предстоят избори през 2026г. и картината може да бъде променена, както и посоката.

Но фронтът в Украйна е само една част от световния конфликт. В даден момент те ще се разберат. Моята теза и тук е последователна, а тя е че фронтовете са свързани. Няма нов световрен ред без общо решение и общо регулиране на трите големи фронта – Украинския/Европейския, Иранския/Близкоизточния и Тихоокеанския/Тайванския. Има анализатори, които спекулират, че руснаците са готови да отстъпят Венецуела за сметка на Украйна, но пропускат, че във Венецуела се преплитат китайско-руски интереси, включително и ирански. И тук е част от ключа за разбирането на свързаността на фронтовете, но и на пластовете – геополитически, финансов, икономически, културно-обществен и т.н. Дори поскъпването на среброто изведнъж се превърна в сензация, а то е закономерност, част от финансово-икономическия пласт на противопоставяне. И пак връщане към аксиомата – всеки световен или регионален конфликт в основата си е за ресурси, тяхното разпространение и начинът, по който се разплащат. А голямата дълбочина е цивилизационното и духовното равнище. 

Това е твърде накратко в общата част. Най-важното, ще е най-кратко. 

От месеци се събират и натрупват предпоставки, които водят до извода за неизбежността на войната в най-сложния фронт – Иранския/Близкоизточния. Натрупването на предпоставки е и от двете страни – както в Израел, така и в Иран. Това, което пиша се базира на моя личен поглед и източници, които се простират и от двете страни. Но обстоятелството, че съм Българин е ключът. България е мост и нашата роля никога не трябва да бъде крайна, а да създава баланси. Това, което липсва в момента както във външната ни политика като държава, но липсва и в източника, който създава всяка политика – политическият елит. Това е допълнение, което може да се чете и разбира от всички страни. 

От позицията на Иран – тяхното общество преживя необходим катарзис през юни 2025г., когато Израел започна война и загуби. Тази загуба не беше призната, но беше пратен ясен сигнал към САЩ, които Израел успя да активира, когато при уж безобиден удар беше неутрализиран центърът за връзка на цялото командване в региона. Иранското общество се излекува вътрешно, а това лечение е възможно само при взривове от такъв мащаб. (Нашето общество и държава се нуждаят от сходен по мащаб или вид взрив, допускам, че такова лечение е възможно единствено при загуба на територии. Ще си проличи в следващите месеци дали еволюционният момент ще бъде уловен, или ще трябва революционен.) Голяма част от иранския елит вече желае сблъсък, същото важи и за иранското общество, защото бяха положени всички усилия, за да се премине през пътя на компромиса и бяха предадени. Основното чувство, което вече е дълбоко осъзнато е усещането за предателство и липса на доверие. Иран не вярва на Запада, но Иран вече е по-силен от повечето европейски държави взети заедно. Не само заради икономическите и индустриални възможности на целия Изток, но заради наличието на обществено обединение и обща цел.

Има още една значителна особеност – стратегическата свързаност с Китай и Русия. Тук отново трябва да се отбележи Украинският фронт като част от взаимната свързаност. Но по-голямо внимание трябва да се обърне на това, което циркулира като неофициална информация, но с голяма степен на вероятност – достоверна, е течащото от месеци насам снабдяване на Иран с огромни количества ракетно гориво от Китай. Самият Иран показа нагледно, че притежава собствена разработка хиперзвуково оръжие, което работи и преодолява успешно както нивата на въздушна отбрана на Израел, но така и американските системи базирани в Средиземно море, Саудитска Арабия, Йордания и т.н. 

Ключът е Китай. В по-общ план атаките са на няколко пласта(началото на публикацията) и са към САЩ и системата на долара.

Заслужава отбелязване, че предстои изстрелване на още ирански спътници в космоса, също собствена развойна дейност, с руска ракета. 

Иран не е сам.

От позицията на Израел.

Предстои посещение на Нетаняху във Флорида. Той се нуждае от война, за да оцелее политически. Това, което не достига до нас като новини и процеси, е че Израел е изправен пред реалната опасност от гражданска война. Затова е задължително да се прави разграничение между обикновените евреи и ционистите. Това няма нищо общо с антисемитиъм, а с разбиране на вътрешните особености на общества, които имат хилядолетно, имперско мислене и психология. Смяташе се, че израелското общество е хомогенно, а иранското – разцепено и готово за вътрешна смяна. След войната от 2025г. се оказа обратното, иранското общество се излекува и централизира, докато една бъдеща война може да коства цялостта на израелското общество и държава. Важен фактор е задграничното лоби на американските евреи от Ню Йорк, което по скоро споделя възгледите на Нетаняху, но е и отговорно както за избора на Доналд Тръмп, но и на новия кмет на Ню Йорк, без значение, че той е мюсюлманин. Дори напротив, това е твърде показателно.

Ролята на Русия е особена и удобно заобикаляна в тази тема – там също се преплита влиянието на Нетаняху на ниво власт, като в същото време се изгражда стратегическо партньорство с Иран. Затова ключа е Китай. 

Това е твърде накратко, но е достатъчно, за да очертае рамка. 

Едно допълнение, което може да бъде основа на цял труд. Не е случайност, нито е просто икономическа логиката при трайното поскъпване на ценните метали, а е закономерност на световния конфликт. В основата на икономическата логика стоят дългосрочните геополитически цели и промяната на историческото време. 

Въпросът на неизбежността е „Кога?“ И тук е голямата игра.

"Аз създадох ковача, който раздухва въглищата в огъня и изковава оръдие за работата си; Аз създадох и разорителя, за да съсипва." Ис.54:16

Твърде много се казва, стига да има кой да чете. Не е въпрос на религиозност, а на възможност да се интерпретират действия през чужда гледна точка.

Станислав Бачев