Нека да управлява този, който може, а не този, който е приемлив за всички.

Радостин Василев (Меч) явно бива подготвян да нараства на следващите избори в консервативно-патриотичния сектор на обществените нагласи. Не е трудно да се досетим от коя формация ще дърпа електорат. Ключовите играчи в българската политическа система изчакваха да видят кого администрацията на Тръмп ще припознае в България за възможно партньорство, включително изчакваха и резултатите от изборите в Германия. След като се увериха, че Тръмп не припознава най-популярната патриотарска общност у нас, и въобще не попадаме като смисъл в полезрението му, решиха да започнат приключването й и да дадат ход на други по-удобни за общуване формации. България преживява през последните 30 години лека модернизация, но без същинско развитие в демократичните институции, атмосфера типична за региона и южняшките народи. Тоест България априори е неспособна за демокрация в онзи порядък, който познаваме от втората половина на XX век в Европа. А в същото време автократичният модел бива определян като неприемлив. Всъщност за региони като нашия, с невъзможност за социална мобилизация, която да предизвиква изискване за отчетност, с характерна липса на висока средна класа и с наличие на необуздан клептократичен елит, безвластието/безотговорността, които идват във вид на камуфлажна демокрация, са абсолютна катастрофа. Успешна власт може да се упражнява само от силна и мъдра ръка, от човек, който има съзидателен план за изход от безпорядъка, и който би имал солидни позиции за контрол.

Раздробяването на електоралните настроения и вътрешното разцепление в политичeската система е свръхпротивопоказно. Трябва да се върви към концентрация на власт и инвестиция в силен и умен ръководител. Силните на деня се принуждават да си измислят кукли, с които да декорират някакъв приемлив за света отвън „демократичен модел“. Разход на пари, енергия, инвестиция в хора, които после се изоглавят и проектите им трябва да се разрушават. Това не е демокрация, това е куклен театър. Ако някой има властта да ръководи този куклен театър, има реалната власт в държавата. Само че я упражнява в безпорядък и безотговорност, в плуване през хаоса. Обществото губи от този модел. Работещият модел е лице, което ще бъде ясно отговорно за това накъде и как се движи България. Затова допълнителното взривяване на дълбоката политическа криза с изисквания за общоприемливост и равноотдалеченост на хора, които трябва да заемат ключови постове, е задънена улица. Да, демократичните механизми позволяват, но в много малка степен, обществото да осъществява контрол върху властовия елит.

Гласоподавателите изобщо не знаят какво се случва по върховете на властта, какви са формите на кражби, как се източва държавен ресурс, всякакви схеми, маскирани като добри намерения. Това важи за всички държави и всички властови елити. Нашенските схеми са напълно смешни на фона например на разгръщане на войни и невъзможността да се докаже отклоняването на милиарди, или на фона на създаването и употребата на пандемия и прехвърлянето на отговорности за държавни решения и разходи на НПО–та като Световната здравна организация. В този смисъл е добре да се фиксират поне отговорностите в управлението на България. Кой отговаря, кой управлява, кой решава.

От няколко години не е ясно кой управлява, то не бяха служебни кабинети, странни коалиции, задкулисни въртели, мандатът на един, властта на друг, едните уж подкрепят, другите уж управляват, посреднически договорки, рекет, поставяне на условия този НЕ, смесени отговорности и фактическа безотговорност. Докато не се излезе от този омагьосан лабиринт, нищо добро не ни чака. Нека да управлява този, който може, а не този, който е приемлив за всички.

Калина Андролова