Необходимост от нов обществен договор

Необходимост от нов обществен договор

Държавата е в тотален институционален разпад. Държава от гледна точка на национален интерес и защитата на интересите на българските граждани няма. Конституционният съд окончателно изгуби своята легитимност, заедно с Парламента и излъченото от него правителство. 
Във всяка една сфера на обществения и държавен живот има предпоставки за взрив или процес на разпад. Където и да се погледне – вътрешна сигурност, външна политика, социална сфера, образование, транспорт и т.н. Но има разпад и на общественото съзнание и разбирането за общност. Това е дългосрочният резултат на всичко, което беше допуснато да се случи през последните 20 години както в образователната система, така и в културата и много важно – в медиите. Най-големият проблем, който е функция на демографския е загубата на цел и посока на цялото общество. Няма национален идеал, няма национални цели, а когато няма цел – няма и път.

В момента имаме държава отдадена на концесия, отстъпление от отговорност и същевременно запазване на привилегиите на властта. Пример е едва сега нашумелият случай с БДЖ, въпреки че процесът върви последователно от години. Вероятно предстои да се сложи окончателният край и на държавната пощенска система, въпреки че от поне десетилетие има целенасочен процес да бъде убита и вече изоставането пред частните компании е фатално. И двата сектора са част от националната сигурност на всяка една държава.
Вече сме във финалната фаза на държавния разпад като централизирана система, която съществува в интерес на гражданите. Контролът скрито и публично окончателно преминава в ръцете на отделни фирми в различните сектори, които работят с политическия антиелит във взаимна зависимост.
Държавата преминава в режим на мозъчна смърт в полза на външни и частни вътрешни интереси, които са изпълнители. Трябва да се разглежда и хипотезата за раздробяването и приватизирането на държавата с цел контрол, когато/ако се наложи взимане на решения, свързани с военното дело и ролята на България във вектора Север-Юг. И тук няма случайности.

Трябва тотален, абсолютен взрив, предшестван от по-малки взривове.
След това трябва да се започне силово изрязване на тумора – от върха на властта до местно ниво, включително на ниво бизнес зависимости. Забрана за участие в обществен и политически живот както на настоящия политически антиелит, така и на семействата им. Държавата трябва да си върне контрола върху всеки сектор, който може да бъде определен като стратегически. Това са част от точките, които трябва да залегнат в новия обществен договор.
Без сблъсъци може би няма да се случи, но е логичен въпроса има ли кой да изнесе подобно тегло и саможертва?
Има една алтернатива, която е част от мирния път - появата на политически субект, който ще има еднократен и единствен шанс да започне възстановяването на държавата, включително в полето на външната политика. Подобен политически субект е възможно да бъде излъчен единствено от настоящия Президент при правилно подбрани хора, които да излекуват грешките на миналото. Тази хипотеза включва както остатъчната обществена енергия, която не е консолидирана около Пеевски и неговите сателити, но много важно – включва външната и международна легитимация, но не само Западната, а и Източната – Русия, Иран, Китай, държавите от Централна и Югоизточна Азия и т.н. Има една ключова дума – баланс. И един израз – България е мост.
Взривът трябва да дойде от там. 

Има една особеност – това правителство може да бъде съборено единствено от самия Пеевски, независимо по какъв начин бъде изиграно като театър и ситуация, включително опозиционна. За съжаление, според мен, към настоящия момент няма обществена енергия с необходимата сила и масовост, която да може да ги измете против волята му.

Станислав Бачев