Необходимото страдание

Необходимото страдание

Вече е много трудно да бъде намерен смисъл да се пише и говори, да се обясняват процеси, да се посочват заплахи. Всичко е писано, всичко е обяснявано и всичко се случва. Но за кого? Винаги го повтарям напълно съзнателно, че смисъла е да се работи за децата на България, не само моите, а нашите. Да им се остави държава, дом, спасение и кауза, национална мечта и цел. 

Всичко, което в момента се случва като действия на политическия антиелит във всяка една сфера на държавното управление и обществен живот е очаквано, описвано, посочвано. 

От върха до местното ниво. 

От пробития Конституционен съд, който в настоящия си състав, вид и смисъл не съществува, за да пази държавата и народа, а за да обслужва частен интерес.

От нелегитимния парламент, който въпреки това функционира, който големите медии отразяват безкритично, все едно всичко е наред. И този парламент функционира с участието на т.нар. опозиция. Истинският вот на недоверие е окончателното излизане и отказ от участие в нелегитимна структура, а не в легитимацията й чрез участие. Тук е и отговорността на медиите, те също могат да бойкотират, но не го правят. А е правено, преди 20+ години.

От актовете на този нелегитимен парламент, от обявяването за продан на държавна граница, гранични застави, цели географски пространства по цялата територия, железници, жп станции и т.н.

От свръхзадлъжняването осъществено от същия нелегитимен парламент. В рамките на 10 дни обявяват изтеглянето на няколко заема от десетки милиарди, отделно още 3 милиарда заеми за оръжие. Оръжие, което дори не е сигурно, че България ще може да контролира. Вместо 3 милиарда заем за дългосрочна цел – да се търси решение на най-големия проблем, демографския, за втора година майчинство и т.н. – те са за оръжия на заем. Така ще функционира всичко в тази държава за напред – с огромни бюджетни дефицити и заеми, спирала от заеми.

От държава, която няма нито един лост за контрол на т.нар. „пазарна икономика“ , защото държава, която да защитава национален интерес на практика няма. Тя беше разградена и осакатена като функции и отговорности от същите хора или техните наследници, които сега искат да „контролират цените“, а самите те създадоха тази ситуация. Зависими некадърници, които не искаха държавата да има отговорности, защото самите те отговорност не могат да носят.

Държава, която няма собствена външна политика, а е напълно подчинена, скопена и вече никой не зачита за нищо. Нито на Балканите, нито в Европа, нито онази част от света, която в момента оформя нов световен ред.

Медии, които участваха и участват в създаването на лъжите и съучастваха в процеса на затриването на държавата, както и на рефлексите на обществото да се противопоставя на заплахите. Но медиите са хората, които работят там, а те също са българи и родители. Защо станаха и са съучастници? Къде ще живеят техните/нашите деца?  

И не на последно място – обществото, от което всички ние сме част. Всичко, което съвсем кратко изброих, и което е подробно обяснявано в различните сфери от критични специалисти, включително от мен, все едно не се случва, все едно го няма. В крайна сметка властта на управляващите е възможна единствено с позволението и съгласието на обществото (по Т.Хобс, „Левиатан“). Изумително е как при всичко, което се случва, при целия разпад, масово да се наблюдава живот като за последно. Километрични автомобилни опашки към Гърция, към Турция, хората обикалят, живеят, харчат, море, планина, летни емоции и т.н. Хубаво е, но къде е отговорността за бъдещето? Къде е рефлекса за самозапазване? 

Резултатите от разпада на образователната система вече се виждат нагледно. Тези, които израстваха в безхаберие към държавата, благодарение на съзнателно изкривена посока в образованието, сега вече са работещи безродници, нито знаят какво е държава, нито знаят какво е управление, нито ги интересува. Започва да ги интересува, когато станат родители, но тогава вече е късно. Вече е късно. Това е само един аспект, но той засяга стотици хиляди. Съзнателно бяха осакатени много поредни набори, които вече оформят една възрастова група между 18 и 25-26 години. Каква е ползата от единици шампиони по информатика и математика, когато масата не знае защо са българи? Революции не се правят от бели коси, но ако се наложи ще трябва онова поколение, което вече е с бели коси да си изкупи греха, който допусна и създаде. Ако може.

Има още едни стотици хиляди, които са вътре в тумора, които са т.нар. „електорални ядра“. Хората, които се интересуват само от запазването на работното си място и привилегиите, които имат. Това важи и за специалните и силови структури. 

Държавата е напълно прогнила и узурпирана, а обществото е съучастник. Затова тази власт съществува. Това правителство няма намерение да пада, цялата власт вече е събрана, включително Конституционния съд. Регулатори, домова книга, всичко. Ако решат да падат то ще е, защото сами са го пожелали, за да донаредят пъзела. И ще го направят тогава, когато смятат, че вече са изолирали изцяло Президента като фигура. Но може би в това е еднократния шанс на изненадата, ако се случи. Другата възможност да паднат е ако бъдат съборени отвън, защото това е военновременна конструкция, която е зависима от чужда воля. Но това не означава излизане от кризата, а е само шанс обществото да опровергае написаното.

Всичко, което описах означава, че има нужда от нов обществен договор, който да регулира всяка една част на общественото съществуване. На семейство, на порядки, на медии, на бизнес, на власт – всичко. По вертикал и хоризонтал. Но първо трябва да го изстрадаме, за да го разберем.

В крайна сметка ние заслужаваме това, което се случва. Заслужаваме да има катастрофа. Това опиянено, приспано, фалшиво екзалтирано съществуване си има цена и тя трябва да бъде платена. Страданието е необходимост. Лошото е, че сметката ще се плаща от тези, които сега отглеждаме деца, но и от самите тях, не от бабите и дядовците им.

Станислав Бачев