НЕВРОНАУКА, НЕВРОПОЛИТИКА И МАНИПУЛИРАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРИСТРАСТИЯ

Невронауката се занимава с изучаване на мозъчните механизми, емоциите и невронните вериги, участващи във визията и интерпретацията на света около нас, разбирането и възприемането на реалността, дори емпатията и езика.

Изследванията в областта на комуникацията, психологията и социологията, приложени към невронауката, са основен инструмент за неврополитиката, ключова област на изследване за разбиране на това как мозъчните ни процеси, често несъзнателни и автоматични, оформят политическите ни избори и динамиката на властта. 

Според професор Мат Квортруп, неврополитиката действа като „мост между мозъка и урната за гласуване“, демонстрирайки, че емоциите, дори мозъчните структури и когнитивните пристрастия могат да тежат повече от чистата рационалност при определянето дори на нашия вот. Включването на емоции, главно страх, е много ефективно средство за убеждаване.

Появата на технологии като функционален магнитен резонанс (fMRI) и функционална близка инфрачервена спектроскопия (fNIRS) също революционизира начина, по който изучаваме „политическия мозък“. 

Още през 2011 г., пионерско проучване на изследователите Рьота Канай, Том Фейлдън, Колин Фърт и Герайнт Рийс показа как при младите хора съществуват връзка между политическата ориентация и морфологията на мозъка: по-либералните избиратели показват хиперактивация на предната цингуларна кора – област, свързана с управлението на несигурността – докато консерваторите показват по-голяма активация на амигдалата, еволюционно по-древна структура, отговорна за реакциите на страх. 

Президентската кампания на Доналд Тръмп през 2016 г. е пионер в използването на така нареченото емоционално микротаргетиране: използвайки данни от Facebook, отделни групи избиратели получават реклами, предназначени да предизвикат специфични емоции и да увеличат реакцията към съобщението. Освен това е добре известно как политическият невромаркетинг е използвал (и използва!) психометрични техники и техники за машинно обучение, за да създава персонализирани послания, предвиждайки наши несъзнателни реакции, подтиквайки към действие.

И в Европа тези стратегии се развиват с интеграцията на генеративния изкуствен интелект и дийпфейковете . По време на европейските избори през 2024 г., въпреки че използването на изкуствен интелект в операции за влияние все още не е достигнало масивни обеми (около 4% от проверената дезинформация), според Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO) някои партии са експериментирали със съдържание, генерирано от изкуствен интелект и са го използвали в кампаниите си. 

 „Делиберативните“ технологии – като например електоралните чатботове – правят първите си стъпки: експерименталното използване на изкуствен интелект за отговаряне на въпроси на избирателите на последните европейски избори беше първата стъпка. Освен това, някои европейски партии вече започнаха да внедряват софтуер за анализ на настроенията в реално време (т. нар. „ звяр “), за да калибрират съобщенията и хаштаговете , с цел да модулират съдържанието въз основа на реакциите на потребителите в първите часове след публикуването. 

През 2022 г. 12% от коментарите под официални публикации в Twitter се дължат на автоматизирани акаунти или ботове – умишлено изкривяващи възприятието за обществения дебат.

Тези техники повдигат дълбоки етични въпроси: с все по-усъвършенствани инструменти, изследващи мозъка и емоциите ни, до каква степен сме наистина свободни в политическия си избор? 

Неврополитиката сама по себе си не е заплаха, тя просто е в ръцете на елита, а поради огромния скок на технологиите ние вече трудно може да се ползваме от свободата си на избор и да погледнем критично върху динамиката на властта в дигиталната епоха. Познаването на тези механизми означава да се екипираме с когнитивни антитела, за да не им се подлагаме пасивно. Обаче такова ниво на знание отдавна е недостижимо за обикновения човек.

Внедряването на алгоритми с изкуствен интелект в политическите кампании доведе до промяна в парадигмата, отваряйки тревожен дебат относно контрола върху бъдещи избори. Данните, събирани от изкуствен интелект, които идват предимно от социалните мрежи като Facebook и Instagram, са автоматизирани, което позволява динамична адаптация към тези, които искат да оформят общественото мнение, тоест - към елитите. 

Така дори един chatGPT може да е способен скоро да манипулира вота на хиляди и милиони избиратели именно чрез пряко въздействие върху центровете в мозъка им. 

Не е трудно да се сетим, как цели народи могат да бъдат превърнати бързо в марионетки. 

И накрая, най-тревожният въпрос: докъде могат да стигнат тези, които контролират неврополитиката, докъде ще използват тази и другите свръх технологии, каква им е крайната цел?

Иван Спирдонов - по материали от няколко европейски сайта