НИЕ МНОГО СМЕ ЛЪГАНИ

Преди време, като се зададе свеж и още девствен бюджетът, моя позната , силно компетентна в политическия живот, ми каза, че плакала – толкова била разтревожена и отчаяна от бюджета.
Тя наистина е компетентна дама, с позиции и поглед за бъдещето, и сигурно е провидяла капаните на този бюджет. 
Аз обаче нищо не мога да разбера и ме напушва на смях. 
То са оттегляния на бюджети, то са светкавични комисии, то са данъци нагоре и надолу, врътки, бюджетни рамки, а моите хиляда и сто лева пенсия не мърдат. 

И колкото повече приближава този първи евробюджет, някой все го дърпа за опашката и иска да го изтегли. 
Къде точно искате да го изтеглите бюджета, уважаеми дами и господа? Искате да го изтеглите от беднотията и боклуците, от дупките по пътищата и локвите, от пълното беззаконие или от потъналите в лукс мазници? Откъде искате да го изтеглите точно?
Все повече първият евробюджет заприличва на пиянска сватба, на която всеки гледа кой колко пари дава на младоженеца и булката и кой какви дарове получава. 
А моя милост и още милиони такива пенсионери ходим нагоре-надолу като недарени свахи. Недарени свахи откъм страната на булката. 

Но пък младежта на ГЕРБ днеска имала обучение. Гербаджийският комсомол слушал лекции от премиера, от министри, между които Георг Георгиев, вождът Бойко Борисов дръпнал фундаментално слово, а се чу, че и младежкият актив изгледал филм срещу Държавна сигурност и родата на софийския кмет Терзиев. 
Нямам сили да не възкликна: „Ех, млади години и незабравими спомени“. 
Наближава осми декември, а Живков винаги се срещаше с младежта преди Студентския празник. 
А покрай този вкаран и уж изтеглен бюджет отново се роди друг въпрос – много важен въпрос сега – кой напълни площада на протеста? ПП ли го напълни, ДБ ли го напълни, капиталистите ли го напълниха, агитките ли, сиромасите ли? 
Пълненето на площада и елементите, с които беше напълнен площадът, се превърнаха в основен политически въпрос. 
Срама нямат всички и акъл за един евроцент нямат да превърнат пълния площад в напълнена наденица и да я секат отгоре със сатър. И всеки от политическите гарвани да тича да си клъвне по една мръвка и по едно парче от наденицата. 

Площадът се напълни и ще се пълни не само защото е лош бюджетът, не само защото се въвежда еврото, не само заради високите цени, не само и заради пълната разпасаност на съд и правораздаване. Площадът се напълни заради всичко това плюс усещането за безвремие и вакуум. В тия дни и месеци и в тия години ние висим във въздуха. Мятаме си краката във въздуха и нямаме здрава почва. 
Площадът се пълни и ще продължава да се пълни, защото животът се изпразни от съдържание, защото така наречените ни ценности станаха цени и сделки. Ако всичко е сделка и цена, на мене ми е все едно какъв е бюджетът. И ми е все едно какъв ще стане, защото не вярвам, че той е общият ни хляб, а си мисля, че общите ни пари трябва да бъдат залог за бъдещето ни, а не пари за луксове и перверзии на политически лекета. 
Площадът в София се пълни, а улиците тука, на село, са доста поизпразнени – в дъжда и в дълбоката есен. Обаче преди час слушам откъм площада момичета вървят и си приказват доста на висок глас. И едното обяснява на другите защо е тръгнало и ходи с Митко от Долни край. 

–Ти луда ли си да тръгнеш с Митко? – упреква я нейна приятелка.
–Ами какво да правя, като Митко ми каза, че само аз го разбирам?
И всички момичета избухнаха в смях. И улицата изведнъж се напълни с тоя смях. 
Важно е да има някой да те разбира. На момичето му ври кръвта, младо е и вярва, ама ние много сме лъгани.

Николай Милчев