НИКАКВА ПРОЗРАЧНОСТ БЕЗ СПРАВЕДЛИВОСТ И ВЪЗМЕЗДИЕ НЕ ИСКАМ ДА ВИДЯ.

От всичко на света прозрачността ме плаши най-много. Преди демографията и корупцията да ни свършат, ще ни убие прозрачността – прозрачността ще направи живота ни невъзможен. Ще се чудим как изобщо сме живели.

Зарадвах се, като чух министър-председателят Радев да съобщава, че е готова система, направена от изкуствен интелект, която ще позволи на всеки български човечец да надникне в обществени поръчки, да види колко пари къде са харчени и кой ги е получавал.

Ето ви я реалната прозрачност – нещо подобно каза Радев.

Ето ви го края – ще кажа аз.

Когато се разбере как само едни и същи фирми и хора са получавали купища пари, как само едни и същи фирми и хора три дни са яли, пили и са се веселили, като се разбере, че в България е построен един невидим, небесен, луксозен и откраднат град (дали е само един), тогава всички ние, българските човеци, ще бъдем свършени. Ами като се разбере, че зад всяко назначение, зад всеки пост, награда и титла стои родова зависимост, шуробаджанащина, плътски щения, тогава какво ще стане с прозрачността? Какво ще стане с подбора, критериите и конкурсите?

Животът се крепи на тайни. В момента, в който се разбере истината, започва такава болка, която трудно се описва.

Някакво си кметче – боклук, кретен и половина, прост, та се върти – както казваше вуйчо ми Любен, се напълнило с пари и имоти и като се разбере как е станало това, като се яви една хубава прозрачност, и ти иде да легнеш и да не ставаш.

Я си представете, че изведнъж самите ние станем прозрачни и изведнъж се разберат тайните ни, ама ония сенчести тайни, които всички носим в достатъчно количество – знаете ли какво ще стане?

Никаква прозрачност повече не искам, защото ме е страх, че прозрачността ме ослепява окончателно.

Никаква прозрачност без справедливост и възмездие не искам да видя.

Бях в казармата, на пет-шест месеца школник в Плевен, и помолих ученическата си любов да ми изпрати касета с песни, които се слушат там, където тя учи висше образование, та да ги слушам и аз в казармата. Изпрати ми тя такава касета и като я слушам (а касетата е записвана в „домашни условия“ директно с микрофон) чувам как на втори план тя си говори много любовни неща, шепне си ги с ухажора и както звучеше песента „Хотел „Калифорния“, в главата ми влезе прозрачната истина – „ела, чуваш ли, ела“. И това се чуваше, записано на касетата.

Отщя ми се и живот, и казарма, и „Хотел „Калифорния“, и истини, и прозрачност.

От тая прословута касета с песента „Хотел „Калифорния“ и любовните страсти на моята невярна любима са изминали много години, както се казва – и много вода е изтекла.

И вместо нещата да са ми се изяснили, съм още по-объркан. Вече не знам коя истина ми е необходима и коя не е.

Но в случая съм абсолютно сигурен, че опитите за прозрачност в българската политика ще доведат само до мътилка, до тиня, до отчаяние и до никакви последствия. Прозрачност за Осемте джуджета – олеле мале!

Колкото и да е краденото, съдебните процеси така ще усучат кражбите, че в края на краищата ще изплетат въже, по което крадците ще се изкачат нагоре, а ние ще трябва да си го метнем на врата.

Можем да понесем докрай истината за острова на Епстийн?

Ще понесем ли истината за Киев и Москва?

Истината за Газа понесохме ли я, или я сложихме на пауза?

Сега – нека подчертая нещо.

Свалям шапка на Радев за това, че доста бързо бръкнаха в змийското гнездо и искат да осветят безобразията и грабежите на държавата. Наистина шапка му свалям. Но не искам в свалената ми шапка да има само няколко цента милостиня и никаква справедливост. Нали сте наясно, че ако се разбере всичко, или България трябва да се премести на друго място, или ние да се върнем в степите, да яхнем по един бял кон и да препускаме и насън, и наяве.

От друга страна пък – мракът и тъмнината много предполагат сънени състояния, на които сме доказали, че издържаме векове. Стига толкова!

Николай Милчев