Никога не съм вярвал на телевизионерите-аргати, знаейки, че разни кошлуковчета са им менторите

Не зная вече какво да мисля!

Гледам телевизиите, от тях капе мед и масло и едни благи дни се задават,ама не ти е работа. Че и реките от пари пак идват насам.

Чета вас тук приятели и косата ми настръхва.

Никога не съм вярвал на телевизионерите-аргати, знаейки, че разни кошлуковчета са им менторите.

На вас вярвам 150% и съм вече сигурен, че ще излезете прави.

И моите опасения са същите,

обаче като слушам премиерът ни и назначените шефове-пеперудки на комисията за защита на потребителите и на комисията за защита на конкуренцията как се "борят" срещу спекулата и вдигането на цените и изпадам в умиление, от което изригват съвсем каруцарски псувни от които даже и не се срамувам.

Тези барбита-поборници май не знаят къде са седнали и молят ние да им казваме за нередностите.

Че то редности има ли?

На туй отгоре не разбрах какъв стил се борят?!

Свободен, класически или мазна борба?

Гледайки как сме готови пак да махнем ядно с ръка и да наденем пак ярема и го понаместим на слинясалите си вратове ми иде да ревна и да попитам с глас балкански защо господи все на нас се падат на шарлатаните изметта, макар да съм абсолютен безбожник?

Движейки се из столицата все повече ми се набива в главата едно стихотворение на Смирнрнски: "Братчетата на Гаврош".

И София заприличва на Париж, където освен фенерите и лъскавите витрини "всуе тъй празнично блестят".

А ние, внуците на братчетата на Гаврош се пременяме със същите техни каскети, проядени от молците и подскачаме от радост, когато ни купят по някоя китайска тениска или някой и друг чифт пластмасови джапанки произведени пак там, в някоя незнайна работилничка, брандирани с гръмките имена на "Адидас", "Найк" или "Пума" ( не тъз дето броди из шуменско) и продавани в "Илиянци".

Орисия а?

Грънци! 

Енчо Иванов