Никой не заслужава да носи вината за геополитиката на раменете си

Бургас, квартален магазин за хранителни стоки.

Влизам и питам младото момиче на касата дали имат сьомга. Тя ме гледа объркано и свива рамене. Питам къде е щандът за риба. Тя казва "Ръйба!" и ми сочи към дъното на магазина. Отивам към хладилните камери и започвам да ровя. После се връщам при нея и казвам, че не мога да намеря сьомга. Тя продължава да ме гледа неразбиращо. Питам я "Украинка ли сте?", тя рязко отмества поглед и казва "Не". Пробвам на английски "Salmon?" - тя клати глава, че не ме разбира. И двете седим и се гледаме безпомощно. Решавам все пак да питам Гугъл как е "сьомга" на руски и й казвам "Лосось"? Тя веднага отговаря "Ласось свършил. В панедельник". Аз се усмихвам и купувам батерии от касата, а тя изведнъж започва да бърбори.

Украинка от Одеса. В началото на войната избягали с майка й и сестра й в Полша, баща им останал да работи в завод. В Полша всичко било наред, много им харесало, но от година насам поляците започнали да се държат зле с украинците, ограничили безплатното настаняване и здравните услуги и те решили да дойдат в България. Били още по-разочаровани. Техни сънародници им казали, че българите се държат зле с украинците и я посъветвали да не казва, че е украинка. Работи за 800 евро, майка й се опитва да си намери работа, сестра й е малка, но и тя би започнала работа, ако намери.

Счупи ми сърцето това момиче.

Да криеш народността си от страх да не те обидят или заплюят, е истински ужас. Казвам го като жена от гръцки произход, която се казва Ирини Зикидис и е израснала в България. Знам какво е да изпиташ тази сляпа омраза на поредния жалък нещастник на гърба си. Само преди няколко години съпругът на една депутатка от ППДБ ме нарече „подчовек“ във Фейсбук и написа, че "гърците са под маймуните в еволюционното дърво." Знам какво е троловете на Мирчев да се подиграват с името и произхода ми. Знам какво е грантови екскременти да ме наричат "византийката".

Когато видиш едно двайсетина годишно момиче да се свива на касата в кварталния магазин и да крие коя е, за да си спести поредната порция отрова, почва да ти се гади от срам. Никой не заслужава да носи вината за геополитиката на раменете си. Аз имам ясна позиция кой, кога, как и защо започна войната, но с всички сили помагам на украинци и в България и в Лондон. Знам какво ще ми кажете, че има нагли и нахални украинки. Така е, има. Както има нагли и нахални рускини. Както има нагли и нахални българки. Ама да тровиш човек, избягал от бомбите, да размахваш омраза срещу хора, които са изгубили дома си, не те прави патриот. Прави те тъпак. Защото, пичове, като теглим голямата черта, накрая остава единствено това: бяхме ли хора, когато някой до нас се свиваше от страх, или се превърнахме в онова, което презираме?

 Ирини Зикидис