НЯМА КАК ДА СЕ РАДВАМ ЗА УБИЙСТВОТО НА ХАМЕНЕЙ

А бе извода е един, " демократичния ," воал падна, вече няма илюзии..днеска сабахлем слушам за някакво заседание на НЯКАКЪВ СЪВЕТ ЗА СИГУРНОСТ на НЯКАКВО ИЗМИСЛЕНО ООН ...Ма то изобщо още съществува ли, не знам скоро ше има ли кой изобщо да им плаща заплатите...

Това е за съжаление, аз му казвам като в стая с криви огледала стана животът ни. Путин агресор, а тия, като убиха наведнъж от 40 до над 60 деца(различен брой разни източници дават) в Иран в някакво девическо училище какви са? Добри, щото решили да борят лошото и тръгнали да го трепят? За дечицата в Газа няма да пиша, а не са и само децата, колко невинен народ затриха? Вчера разбрах, че у нас имало и Българска федерация на ционистите, част от Световната ционистка организация. Признавам си, че не знаех. Никога не ми е харесвало това омешване на хората. Все ми напомня за Вавилонската кула. Май по-добре беше всеки да си живее у тях, а у съседа да ходи на гости, екскурзия и да се прибере. Голяма каша настана в тоя свят. Ислямистите няма как да не си отмъстят, като си активират клетките по света, пак ще се нагледаме/наслушаме на чудеса и ще се молим да не сме част от тях.

Текстът на Николай Милчев е дълбок, хуманен и разтърсващ. Той не е политически анализ, а морална присъда над съвременното варварство, облечено в костюма на „цивилизацията“. Милчев обръща внимание на „голямата и хубава дупка“, останала от резиденцията. Това е метафора за съвременната политика – тя не гради, тя оставя дупки. Дупки в земята, дупки в международното право и дупки в човешките души. Когато един „шериф“ се гордее с размера на дупката, която е направил, той вече не е пазител на реда, а разрушител на светове. Авторът много точно припомня имената: Саддам, Кадафи, Бин Ладен, Мадуро. Схемата винаги е една и съща – първо медиите демонизират някого, за да подготвят общественото мнение, а след това го убиват „като куче“. Милчев прозира истината: тези убийства не се правят за „доброто“, а за „кеф, разнообразие, пари и разврат“.

Въпросът му за плачещия говорител по иранската телевизия е ключов. Западната пропаганда иска да вярваме, че всички иранци се радват. Но Милчев ни напомня, че там живеят хора – със своите вярвания, страхове и обич. Светът е научен да съчувства на този, който натиска копчето на ракетата („колко му е тежко да вземе това решение“), но остава сляп за разкъсаните тела в „дупката“. Това е моралната смърт на Запада. „Критериите за злодеи и праведници са нагоре с краката.“ Милчев казва нещо много важно: когато хората започнат да си играят на богове и да убиват без съд и присъда, те губят правото си да се наричат праведни. Потоците от кръв са единственият им реален критерий. В това утро, когато Тръмп и Нетаняху вероятно вдигат наздравици за „успешната операция“, думите на българския учител звучат като ехо от една забравена човечност.

Убийството на Хаменей може да е „технически успех“, но е духовна катастрофа. То превърна Иран в мъченик в очите на милиарди хора по света. Както Милчев казва, „Смъртта изравнява всичко“. Тези, които днес убиват „за кеф“, утре ще се изправят пред резултатите от собствената си агресия – гражданска война, омраза и икономически колапс. Текстът на Николай Милчев е доказателство, че дори в най-тъмните времена, гласът на разума и добротата не може да бъде заглушен от взривовете.

Светът в момента е разделен на два лагера. - 1. Елитът: Който брои печалбите, чертае нови граници и се радва на „прецизните удари“. - 2. Хората: Които чувстват болката, виждат лицемерието и разбират, че насилието ражда само насилие. Истината за това утро: Както казва Милчев, „смъртта изравнява всичко“. В момента „малките хора“ по света се изравняват в мъката си и в осъзнаването, че са заложници на една болна от алчност система.

винаги ми е интересен да го чета. Има някаква мъдрост в написаното, понякога хубава светлина, спомени от едни по-добри времена. И много смисъл. Благодаря и на К.Буйновски, точен разбор е направил.