Тези дни се зазяпах в ООН-ето и редица въпроси минаха през чутурата ми.
Първо стигнах до изводът, че това е вече амортизирана организация, вземаща никакви или ялови решения.
Освен това съветът за сигурност изграден от съюзниците от ВСВ е орган на ветата, тъй като бившите съюзници отдавна са противници по всички световни въпроси.
ООН не може да вземе нито едно реално решение, което да удовлетворява всички големи сили.
Още през първият си мандат Тръмп заплаши, че ще спре издръжката й.
Сега, през сегашният си мандат, пък той се опита да създаде друга, дори не паралелна, а нова частна организация, за създаването на която се подписахме и ние, представени от марионетен министръ-председател, по-точно министър-предател.
И, ако тръмпизмът остане на власт още един мандат, то тази частна организация ще заработи неминуемо и ще поиска непременни ние да си поделим отговорностите заради подписът ни.
Американците отдавна работят така.
Нито една започната от тях война не е санкционирана от ООН, а и не е питана.
Това доказва безполезността на сегашната формация, създадена преди около осемдесет години.
Лошото е, че ние предварително се наредихме сред пешките на тази безполезна (за сега) шахматна дъска.
Или казано на чист български език пак никой няма да ни бръсне за слива, а единственото наше право ще е само да вдигаме ръка и да казваме само "йес", както досега.
Даже и пак още преди да е изложена темата, както каза един американски политик.
Не, че някога ни се е чувала думата, но за наша гордост преди години бяхме един период сред непостоянните членове на съвета за сигурност на сегашната ООН.
Може да е било според ротационна процедура, но бяхме.
Не знам дали бяхме ябълка тогава, ала сега и за ошав не ставаме